Петела Крал Невероятно 👸 King Rooster - Rooster Is King 💓️ ♛ 🎵 ╰⊱♡⊱╮2022¨¨˜"°º ¸.•´ ¸.•*´¨)

Петела Крал Невероятно 👸 King Rooster - Rooster Is King 💓️ ♛ 🎵 ╰⊱♡⊱╮¨¨˜"°º ¸.•´ ¸.•*´¨) Петела е домашна кокошка но от мъжки род - Домашните кокошки (Gallus gallus domesticus) са подвид средноголеми птици от семейство Фазанови (Phasianidae), одомашнена форма на дивата банкивска кокошка (Gallus gallus). С общ брой от повече от 24 милиарда (2003) те са по-многобройни от всяка друга птица, както и най-многочисленото и широко разпространено одомашнено животно на планетата. Кокошките се отглеждат основно за производство на месо и яйца, но от тях също така се добива пух и перушина. Много породи кокошки се отглеждат като домашни любимци, а в някои страни от Югоизточна Азия са застъпени и породи за борба. Ембрионът на домашната кокошка е класическа културелна среда във вирусологичните изследвания, а кокошката е най-разпространената лабораторна птица. Домашната кокошка е одомашнен представител на дивата банкивска кокошка, поради което днес е класифицирана като неин подвид.[2] Доказателство за това е, че дивите и питомните представители могат да се размножават помежду си.[2] Банкивската кокошка е класифицирана в род Кокошки обитаващи дивата природа от Индия на запад до Филипините на изток и от южен Китай на север до Индонезия на юг. Освен този вид към рода спадат още три: сива кокошка (Gallus sonnerati), цейлонска кокошка (Gallus lafayettei) и зелена кокошка (Gallus varius). Нов генетичен анализ доказва, че жълтата кожа на домашните кокошки се дължи на резултат от хибридизация на кокошките с дивата сива кокошка.[3] Според традиционната представа в птицевъдството както се посочва в Енциклопедия Британика (2007 г.): „Хората за първи път опитомяват кокошката от индивиди с индийски произход, за да ги използват при бой с петли в Азия, Африка и Европа. В началото на опитомяването им почти не се е обръщало внимание на продуктивните качества за добива на яйца или месо...“[4] Според едно от проучванията обаче се предполага, че първоначалното одомашняване на съвременните кокошки е станало на територията на днешен Тайланд.[5] По-късно обаче допълнително породообразуване е възникнало на много места по света в Северна и Южна Америка, Европа, Близкия изток и Африка.[6][7]

Ранните места на отглеждане на домашни кокошки се идентифицират по наличите на необичайно струпване на кости на места, извън естествените горски местообитания на банкивската кокошка. Кокошки се отглеждат от културите Яншао и Пейлиган в Китай през 6 – 5 хилядолетие пр.н.е.,[8] а според някои данни от Виетнам там това става още през 7 хилядолетие пр.н.е.[9]

Данни за отглеждане на кокошки през 3 хилядолетие пр.н.е. се наблюдават при археологическите разкопки в Харапа и Мохенджо-Даро в днешен Пакистан,[8] а лингвистичният анализ показва, че кокошки отглеждат и австронезийските народи по време на тяхното разселване в Югоизточна Азия и Океания. На север отглеждането на кокошки се разпространява през Таримската котловина към Иран и през 3 хилядолетие пр.н.е. достига до Югоизточна Европа.[8] В края на хилядолетието те стигат до Сирия, а в Египет се появяват в средата на 2 хилядолетие пр.н.е.,[10] но там до Елинистическата епоха те се използват главно за боеве с петли, а не за стопански цели.[8]

Въпросът за възникването или появата на домашната кокошка в Европа, на Балканите и в България стои открит. Възможно е да е била пренесена от изток до Балканския полуостров по 3 пътя – по Северното Черноморие (през Добруджа), по море и по Южното Черноморие (през Мала Азия и Босфора). Многобройните свидетелства (костни останки) обаче, от палеолит (Кавказ) до неолит, енеолит, бронзова и желязна епоха (от Грузия, Украйна, Русия, Беларус, Румъния, Гърция и България) доказват само едно – че в Източна Европа местни диви кокошки от рода Gallus са доживели до холоцена. Това позволява да се допусне и че одомашняването на кокошката е станало в повече от един център, т.е. не само в Югоизточна Азия.[11][12]Финикийците разпространяват кокошките в Средиземноморието, а в Западна Европа те достигат значително по-късно, през 1 хилядолетие пр.н.е. Отглеждането на кокошки нараства в Римската империя, но през Средновековието запада.[8] Данните за разпространението на кокошките в Африка са оскъдни, като се предполага, че то протича в началото на 1 хилядолетие – най-старите находки са от около 5 век в Мали, Нубия, Източна и Южна Африка.[8] Предполага се, че отглеждането на кокошки се разпространява чрез търговията в Индийския океан, долината на Нил и транссахарските пътища.

Въпросът за отглеждането на кокошки в Америка преди европейските завоевания е спорен, но наличието на породи със сини яйца, срещащи се само в Америка и Азия, подсказва, че първите американски кокошки имат азиатски произход.[8]
Терминология
Петел на свободно отглеждане (с.Говедарци)
Пилета-бройлери

Дългото съжителство на хората с домашната кокошка е създало нуждата от описване на отделните възрастови, полови и продуктивни категории сред птиците от вида. В българския език също успяват да се наложат терминологични особености, които характеризират отделните птици:

Пиле – млади новоизлюпени, неоперени и вече оперени, но незрели птици.
Ярка – млада женска птица преди пронасяне.
Петле, петел – мъжка птица, съответно незряла и зряла.
Кокошка, Кокошка-носачка, Носачка – женска кокошка снасяща яйца.
Квачка, Клочка – женска кокошка с развит мътачен инстинкт, който след излюпване преминава в майчин.
Пиле-бройлер, Бройлер – птица от вида с развити месодайни качества угоявана с цел производство на месо.

Други

Кукуригане – звук, който издават периодично половозрелите петли, определян като „ку-ку-ри-гу-уууу“.
Кудкудякане – звук, който издава кокошката малко преди да снесе, определян като „куд-ку-дяяяк“.
Квачене, клочене – звук, който издава кокошката по време на мътене и след излюпване с цел да сбира пиленцата. Звуково се оприличава като „клок-клок“.
Полог – изкуствено създадено гнездо, в което кокошката снася или мъти яйцата.
Стокови яйца – яйца предназначени за продажба в търговската мрежа или за влагане в хранително-вкусова промишленост.
Развъдни яйца – яйца предназначени за инкубация.
Кацалка – дървен прът или друг пригоден за целта предмет в клетка или курник даващ възможност на кокошката да нощува кацнала върху него.

Общи сведения

Кокошките са всеядни[13] и при свободно отглеждане тяхна храна са както семена, треви и листа, така и червеи, охлюви и дори по-едри животни, като гущери и мишки.[14]. В условията на интензивното птицевъдство тази храна не успява да осигури нужните за растежа хранителни вещества. Ето защо птиците се хранят със специални фуражи, с добавени в тях микроелементи и аминокиселини. Фуражът за отделните категории птици в зависимост от продуктивните качества, както и възрасти и различен и е балансиран с цел да осигури оптимален растеж на птицата.
Кокошките живеят между пет и единадесет години в зависимост от породата и условията на отглеждане.[15] При интензивно промишлено отглеждане за месо, пилетата обикновено се колят 6 седмици след излюпването,[16] а при свободно или органично отглеждане – след около 14 седмици. Кокошките от специализирани породи за яйца снасят до 300 яйца годишно, но след 12 месеца добивът намалява и те обикновено също се използват за месо, често в преработен вид. Най-възрастната кокошка, според Книгата на Гинес, умира от сърдечна недостатъчност на 16 години.
Възрастните домашни кокошки (женската, наричана също кокошка, а мъжкият – петел) тежат от 1,5 до 5 kg в зависимост от породата. Нормално е петлите на Gallus gallus domestica да тежат с около 1 kg повече от женските. При тях се наблюдава ярко изразен полов диморфизъм. Мъжките се отличават с по-ярко оперение, което е най-силно обособено на дългата им пищна опашка и на шията. При петлите на задната повърхност на краката се образува добре изразена шпора. Това е рудиментиран пети пръст, който често е ценен белег при борцовите породи петли. Наблюдава се и разлика в размера и формата на гребена и околоушките. Те са органи повлияващи благоприятно терморегулацията на организма като регулират количеството на преминаващата кръв и охлаждането и. При различните породи гребените се различават по форма. Те биват листовидни, розовидни, граховидни и други. Гребенът при петлите при болшинството от породите е значително по-едър от този на кокошките. Клюнът е леко извит, а оцветяването му както и това на краката варира от бяло до черно, като обикновено и жълто или розово. При някои от породите се наблюдава оперение по краката стигащо дори до пръстите – т.нар. „гащати“ породи кокошки.
Въпреки че са леки птици, домашните кокошки не могат да летят на дълги разстояния. Обикновено размахват криле като си помагат и със скок, за да прескочат ограда или кацнат на дърво или по-висока кацалка. Малките пилета обикновено са способни да прелитат по-дълги разстояния, но правят това по-скоро с цел избягване от опасност.
Домашната кокошка е стадно животно и се движи на ята, в които е изградена определена структура. Имат и общ подход към инкубиране на яйцата и отглеждане на пилетата. Още при пилетата се проявяват определени индивиди, които да доминират над останалите. Те първи кълват от храната, а с нарастването и достигане на полова зрялост и до достъпа към местата на гнездене. В случаите, когато от ятото се премахне квачка или петел, се наблюдава временно прекъсване на този социален ред, докато не се установи нов. Внасянето на млади птици към стадо с вече изградена структура може да доведе до насилие и нараняване между кокошките[19].
Кокошките снасят и мътят яйцата в изградени от хората гнезда, наречени полози. Много често обаче птиците снасят на други места, които смятат за подходящи или направо върху земята. В условията на интензивното птицевъдство това е неизгодно. Поради тази цел в полозите се поставят яйца от други кокошки или бутафорни яйца с цел птицата да се приучва къде да снася.
Звуците, които издават, се изразяват в кукуригане на петлите. С това мъжките птици оповестяват територията си или кукуриг

Дата на публикация: 2 януари, 2022
Субтитри от: mentos
Категория: Хоби и развлечения
Ключови думи: Is Невероятно king крал Rooster ПЕТЕЛА 💓️ ¸.•´ ¸.•*´¨) ╰⊱♡⊱╮¨¨˜"°º