20 Декември - Игнажден Свети Игнатий Богоносец

20 Декември - Игнажден
На този ден имен ден празнуват: Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Игнат, Игната, Иго
На този ден Църквата почита Св. Игнатий Богоносец - един от най-добрите ученици на св. апостол Йоан Богослов, наречен така, защото носел Бог в сърцето си. По време на управлението на император Траян, в началото на ІІ век, Игнатий бил откаран в Рим, където е хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях.
Традиции и Обичаи на Игнажден
Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак” “Идинажден”, “Игнатьовден”, “Полаз”, “Полязов ден или “Млада година”.
Тъй като Игнажден означава „пламенен ден”, днес именици са и хората, носещи имената Игнат, Огнян, Огняна, Пламен и Пламена.
Според поверието, на Игнажден започват и родилните мъки на Божията майка, тогава са и сбирките на коледарите. Затова той е наречен Нов ден или Млада година.
С Игнажден се поставя началото на коледните празници. С него е свързан обичая полазване, предвещаващ каква ще бъде новата година. Ако първият гост е добър и късметлия, семейството ще се радва на благоденствие и успехи през цялата година.

Полазникът (първият гост) често бива избиран и канен предварително от домакините. Когато той пристигне, трябва да разбърка огнището с пръчка и да пожелае на семейството да имат толкова добитък и деца, колкото са искрите. Гостът благославя дома и бива дарен с пшеница и плодове за плодородие.
Дали ще има плодородие, гадаели и по “въглен на секира”. Добър знак за това е, ако изгори докрай въгленът и стане на пепел върху нея.
На Игнажден стопанинът избира и отсича в гората Бъдника - дъбово или крушово дърво, което ще гори в дома на Бъдни вечер.
На Игнажден се приготвят колаци и се прави кръст от замесено тесто, с който стопаните се предпазват от зло. Повечето обичаи са свързани с вярването, че на Игнажден започват Мръсните дни, които траят до Нова година.
За лек и магия започва и извършването на обряда Вардене квас. Това е български обичай, познат и практикуван в Русенско и Разградско. Участничките в него са само жени. Вечерта срещу Игнажден се събират в някой дом и две от тях (първа и последна на родителите си) замесват гърбом към нощвите тесто, в което бабите слагат магьоснически билки. Замесеното тесто се оставя в един ъгъл в стаята. Цяла нощ до него стои будна омъжена жена, а останалите играят хоро. Това се повтаря 12 нощи до Нова година, като се сменя само къщата. Особено внимание се отделя на вечерите срещу Игнажден, Коледа и Нова година, което потвърждава принадлежността им към коледния цикъл. Последната вечер момите и жените разделят тестото помежду си и го пазят за лек и за правене на магии.
Вечерта преди Игнажден се приготвя празнична трапеза. Всичките ястия трябва да бъдат постни. Поднасят се ошав, варени царевица и боб, туршии и зеленчуци.
Поверия за Игнажден
По това кой човек ще влезе първи в дома сутринта се гадае за бъдещето през годината - за здравето, плодородието, имането. Полазникът може да бъде чужд или свой човек. Ако той не е късметлия, през годината няма да има благополучие за дома.
На този ден не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.
Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото.
На този ден жените не трябва да работят. Ако ли не всички жени, то поне онези, на които им предстои да раждат. Поверието казва, че ако не работят в този ден, раждането ще е леко.
Според друго поверие на Игнажден е добре да се поработи от всичко по малко. Така през довело до друго поверие: Смята се, че всичко, което се прави на Св. Инат, упорито ще става през цялата годината, т.е. ще се заинати така да става.
На този ден момците поставят ечемик под възглавницата си. Според поверието, ергените ще се оженят за девойките, които са сънували през нощта.
Кой е Игнатий Богоносец е втори поред епископ на Антиохийската църква, ако не се брои нейният основател, апостол Петър, и представител на поколението на Апостолските мъже. На престола в Антиохия той наследява епископ Еводий през 67 г. и остава начело на нея до смъртта си през 107 г. Известен е и като ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Прозвището му Богоносец е свързано с предание, което води началото си от св. Симеон Метафраст (10 век), според което св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за първенство (Мат. 18:1 – 5). Против това предание е свидетелството на св. Йоан Златоуст, който пише, че св. Игнатий никога не е виждал лицето на Господа „в плът“.[1] Самият Игнатий обяснява това в смисъл, че той е човек, който „има (носи) Христос в сърцето си“ (ϑεοϕόρος), а не такъв, който е носен от Бога (ϑεόϕορος).
За служението му като епископ на Антиохийската църква не се знае много. Известно е само свидетелството от разказа за неговото мъченичество, че св. Игнатий е „мъж апостолски във всичко“, който „грижливо управлява Църквата в Антиохия“ – особено през време на гонението при император Домициан (81 – 96). Друго, известно за него, е сведението на църковния историк Сократ, според когото свети Игнатий първи е въвел в богослужението антифонното пение – по подобие на ангелите, възпяващи Светата Троица от две противоположни страни, които той е бил удостоен да съзерцава във видение.
Св. Игнатий завършва живота си с мъченическа смърт в Рим. Спори се върху годината на неговото мъченичество, като най-често се приема, че това е станало през 107 или 108 г. За запазения разказ за мъченичеството му, за това събитие споменават още св. Поликарп Смирненски[4], св. Ириней Лионски [5] и Ориген [6]. Православната църква празнува неговата памет на 20 декември, а Римокатолическата църква – на 1 февруари. 29 януари е ден, в който Православната църква чества пренасянето на неговите мощи от Рим в Антиохия и обратно в Рим след падането на Антиохия в ръцете на арабите през 637 г. Днес те се пазят в храма „Свети Климент“ в Рим.
Св. Игнатий е автор на седем послания, писани от него по пътя към неговото мъченичество, шест от които са написани до отделни поместни църкви (Ефеската, Магнезийската, Тралийската, Римската, Филаделфийската и Смирненската), а седмото – до св. Поликарп Смирненски. За тях съобщава още св. Поликарп в средата на II век, а в началото на 4 век Евсевий Кесарийски ги изброява в реда, в който те са признати и днес. Първият критичен превод на български език на тези текстове извършва и публикува Светослав Риболов.

Дата на публикация: 19 декември, 2021
Субтитри от: mentos
Категория: История и нации
Ключови думи: Свети 20 декември Игнатий Богоносец Игнажден