Тайната на Леонардо да Винчи

Тайната на Леонардо да Винчи - Леонардо да Винчи е преди всичко велик художник. И както всеки велик художник, е предопределен да предизвиква дълготрайно очарование. В него има толкова много неясноти, колкото и уникални черти, всички те допринесли за неговата легенда. Помислете за неговия почерк например. Бидейки левичар, той пише от дясно наляво, но създава обърнати символи, неразгадаеми без помощта на огледало. Мисля също така и за андрогинността на неговите герои, които историците на изкуството са проучвали толкова изчерпателно – било тези в „Тайната вечеря“, в неговия „Йоан Кръстител“, или, разбира се, „Мона Лиза“.
Освен чудесното качество на неговата живопис, която е безспорна, самият човек е бил достатъчно парадоксален, за да оформи собствената си легенда. Вероятно се е радвал да я създаде.
Не смятам, че при рисуването на Мона Лиза Леонардо си e мислел, че прави само портрет на една дама. Вярвам, че той е бил наясно, че създава нещо, което ще предизвика любопитството на хората в продължение на векове. Той трябва да е знаел, че поколенията ще се опитват да разгадаят една голяма тайна, която съществува или може би не съществува. Леонардо е бил велик клоун, разбирал е по-добре от всеки друг как да играе с човешкото въображение, за да създаде впечатление за тайна.

Паралелът с Рафаело е много показателен. Рафаело също е гений, но всичко в работата му е ясно и прозрачно. Той е много противоположен на Леонардо, който ме поразява като една от онези „закачки“, към които декадентството е толкова привързано. Винаги носи загадъчна усмивка, която може да означава едно нещо или съвсем друго. С една дума, той е велика загадка.

Ако Леонардо ни пленява толкова много, не е ли и защото той самият е архетип на ренесансовия гений – индивид, който въплъщава великото пресичане на изкуството и науката?

Всъщност Леонардо е едновременно изключителен художник и гениален изобретател, който – въпреки че е бъркал във всичко – е имал чудесни новаторски идеи и никога не е преставал да ги поставя на изпитание. За да отговоря на въпроса ви, бих казал, че Леонардо е инжектирал изкуство в своята наука, но не е бил в състояние да постави наука в своето изкуство.
Да вземем, например, техническите аспекти на неговата цветова химия. Някои от неговите творби – като „Битката на Ангиари“ в Палацо Векио във Флоренция – са станали неразпознаваеми, защото не е могъл да си даде сметка за естеството на материалите си. И ако „Тайната вечеря“ е в толкова жалко състояние днес, то е поради грешки в изчисленията от негова страна. Той е бил ужасен бояджия на практика, имал е навика да създава нови смеси от темпера, които впоследствие се оказват неустойчиви.
Има един изключителен парадокс при Леонардо да Винчи: парадокса на човек, който може да създаде изключителни машини, но прави грешки в цветовата химия.
Леонардо е безспорен гений. Що се отнася до строго научния аспект, бих казал, че той е бил голям техник. Фантастичните устройства, които е проектирал през целия си живот – били те летящи машини или подводници, или модели на водолазни костюми – и до днес разпалват човешкото въображение. Повтарям отново, че трябва да разделим приноса на художника и на учения. Като художник, той е предвиждал и очаквал всякакви извънредни технически възможности. Но също така е вярно, че повечето от неговите рисунки никога не биха могли да бъдат осъществени на практика. Всъщност те са практически непрактични.

И все пак си остава фактът, че човечеството се е нуждаело от такъв гений визионер. Леонардо е бил обладан от невероятно могъщо творчество, което дава криле на въображението, така че след това скромните техници да могат да приложат тези неща на практика. Ако не е била изобретателността и фантазията на такива предшественици, техниците не биха имали с какво да работят.
Историята постоянно илюстрира производителната сила на грешките. Производителността на грешките е това, което англичаните наричат serendipity, тоест способността да се правят щастливи и непредвидени открития по случайност.

Има дълъг списък от фалшиви убеждения, оказали се плодотворни. Помислете за Колумб, който е направил огромна грешка в изчисление на размерите на Земята, но е бил движен от фикс идеи и в резултат е открил случайно Америка. Освен строгата случайност трябва да помислим и за практическите последици от преднамереното фалшифициране. Вземете например прословутото писмо на презвитер Йоан, което играе важна роля в романа ми „Баудолино“. Този благовиден документ поражда съществуването на далечно и загадъчно християнско царство – първо в Средна Азия, а после в Средна Африка. Цялото португалско изследване на Африка е предизвикано от тази странна история, която не е нищо друго освен изключително успешна средновековна измама.
Но за да се върнем към Леонардо, нека добавим, че без неговите неработещи машини никога нямаше да разполагаме с изобретателния „стан на Жакард“! По същия начин, ако не е имало Жул Верн, може би нямаше да има НАСА и полетите на човек в космоса. Кой знае? Може би Леонардо повече от всеки друг олицетворява една епоха – Ренесанса, в която изкуството, науката и духовността са въвлечени в игра на постоянен обмен.

Леонардо да Винчи пише, че „божественият аспект на живописта е такъв, че духът на художника се преобразява в Бога“. В средата на XVI в. Джорджо Вазари съзира ерес в такива формулировки. Бихте ли казали, че Леонардо е еретик?

Когато говорим за ерес, бих казал, че Леонардо е бил човек на своето време. Между XV и XVI в. италианският хуманизъм е като цяло доста еретичен. Такъв е случаят с Пико дела Мирандола, както и с Марсилио Фичино, който се e заел с изследване на източната мъдрост, включително на египетската и халдейската, където открива източниците на християнското учение.
Ренесансът, за разлика от Средновековието, не е имал много ясни богословски основи. Великият период на синкретизма се превръща в начин да се изостави средновековната теология. В „Реч за достойнството на човека“ на Пико дела Мирандола виждаме, че в даден момент човек става господар на творението; на него му идва на ум да преобрази всичко. В този смисъл Пико се опитва да използва магията и цял набор от неща, които днес ни карат да се смеем, което не означава, че те не трябва да се приемат сериозно, тъй като тези грешки са се оказали плодотворни.

При хуманизма учените са били еретици от гледна точка на официалната църковна доктрина. XV и XVI век са епоха на невероятно въображение, голям исторически тремор на творчеството. Фичино e вярвал в магията, която изобщо не е смятал за фалшива наука, а по-скоро за неотделима от нея, тъй като позволява на човека да постави гения си в действие. Фичино е споменавал и за това, което днес наричат „мантри“, с други думи, магически призиви. Днес тези неща биха се разглеждали като някакво окултно „мамбо-джамбо“.

Защо мнозина са толкова упорити в търсенето на езотерично значение в картините на Леонардо, дори в „Тайната вечеря“?

В окултната област можеш да кажеш и да правиш всевъзможни неща! Наскоро написах пародия на „Шифърът на Леонардо“ в алманах на библиофили, в която предлагам интерпретация на „Тайната вечеря“ на Леонардо чрез серия от загадъчни улики в картината: има тринадесет прозореца, но само единадесет врати и така нататък. Играейки си с тези числа, тъй като нумерологията позволява всякакви хипотези, открих числото 666 в сърцето на „Тайната вечеря”. Разбира се, „Белегът на звяра“ винаги се появява в такива изчисления.
Човек би могъл да открие подобни и поразяващи смисли навсякъде. Доказано е (иронично, разбира се), че от размерите на типичната кутия за вестници е възможно да се направят същите космически открития и магически дати (като падането на Римската империя), които мнозина разчитат в размерите на пирамидата на Хеопс.
Пресилената интерпретация не започва с Дан Браун, а далеч преди това. Ако Фройд беше насочил психоаналитичните си изследвания към Рафаело, а не към Да Винчи, той вероятно би открил същите неща. В студията си „Един спомен от детството на Леонардо да Винчи“ (1910 г.) Фройд „открива“ обърнат лешояд в дрехата на Мадоната в една от творбите на майстора – „Св. Анна с Мадоната и Младенеца“. Потърсете лешояд в картините на Мондриан и има голям шанс да го намерите – стига да е геометричен лешояд, разбира се.

Дата на публикация: 8 декември, 2021
Субтитри от: smiles
Категория: Изкуство
Ключови думи: Тайната На ДА Винчи Леонардо