Есен е, приятелко, отново.
Пак е тук, със падащи листа...
Есен е, приятелко, но много
самотна страда моята душа.
И вятър има, и дъждовна песен...
И птички сбират се да отлетят.
Има, има - пак навън е есен,
но не за нас дошла е този път.
А есента любим сезон ни беше...
Обичахме да гледаме дори
как луната през студа блестеше
с искрящите до нея куп звезди.
Но днес звезда блещукаща си вече,
илюзия си като детски блян...
От нас замина ти така далече...
Ужасно е човек да бъде сам.
Автор: Аркси
Дата на публикация: 26 октомври, 2021
Категория:
Хора и блогове
Харесайте ни във Facebook