Гали́на Па́вловна Вишне́вская (моминско Иванова) е руска съветска оперна певица (сопрано, солистка на Болшой театър през 1952 – 1974 г.), актриса, театрална режисьорка, педагог.
Тя е народна артистка на СССР (1966), пълен кавалер на ордена „За заслуги пред Отечеството“. Родена е на 25 октомври 1926 г. в Ленинград (днешен Санкт Петербург). Баща ѝ Павел Андреевич Иванов е с работнически произход, има средно образование. След Великата отечествена война е репресиран от сталинския режим по обвинение в контрареволюционна дейност, осъден е на 10 години затвор. Майка ѝ Зинаида Антоновна е полуциганка-полуполякиня, много красива и с хубав глас. Родителите се женят много млади, съвместният им живот е съпровождан от изневерите на майката и пиянските скандали на бащата. Развеждат се след 5 години брак.
Малката Галина избира да остане в семейството на своята баба по бащина линия, Дарья Александровна Иванова, която почти от самото раждане на внучката си се занимава с нейното отглеждане и възпитаване. Семейството на Дарья Иванова живее в Кронщат и включва по-малкия ѝ син Андрей и омъжената дъщеря с нейния съпруг и трите деца.
От ранна възраст Галина обича да пее и постоянно участва в училищните представления. Първата си награда за пеене получава в първи клас. Радостта е голяма, защото наградата е 3 метра плат басма, от която ѝ се ушива рокля с волани. Учителят по пеене забелязва талантливото дете и провежда с нея специални занятия. Съучениците измислят за нея прякора Галка-артистката. За десетия си рожден ден получава от майка си пълен набор грамофонни плочи с операта „Евгений Онегин“ на П. Чайковский. Слуша я многократно и научава цялата наизуст.
Галина е на 14 години, когато започва Великата отечествена война. Баба ѝ умира по време на ленинградската блокада през февруари на 1942 г. Останалата част на семейството се евакуира, но Галина отказва да замине и остава сама в Кронщат. Приемат я в групата на местната противовъздушна отбрана. Работата е много тежка, но получава редовна дажба храна и това я спасява от гладна смърт. През деня работи, откопава ранени, оказва първа помощ, разчиства разрушенията на града, мъкне тежести. Всичко прави с ръкавици, пази ръцете си, защото знае – ще бъде артистка. Умората не пречи вечерите да участва в концерти: пее с джазови оркестри на кораби, по кронщатските крепости, в землянки. През 1943 г. намира работа като помощник за сценично осветление в дома на култура на Виборг.
Професионално развитие
През 1943 г. Галина постъпва да учи вокал в музикалното училище "Римски-Корсаков".[6] В музикалното училище класът за соловото пеене се води от най-известния и модния по онова време вокален педагог Иван Сергеевич Дид-Зурабов. Той е с италианско музикално образование и всички мечтаят да попаднат при него. Галина е приета в неговия клас след успешно прослушване, но учи в музикалното училище само шест месеца. Поради неправилния подход на този педагог след три месеца уроци тя губи способността да взима горните ноти. Не може да възстанови своето естествено, даденото от природа умение правилно да диша. Скоро се отказва от уроците и напуска училището.
Водена от желанието си да пее постъпва в Ленинградския областен оперетен театър, който отваря веднага след края на блокадата през 1944 г. Трупата много пътува и изнася по 20 – 25 концерта на месец пред воинските части в областта. Условията са много тежки, залите на клубовете са неотоплени, за артистите не са осигурени възможности за почивка и нощувки. Вишневская отначало работи в хора, но слушайки зад кулисите другите изпълнения, научава целия репертоар на театъра. Това ѝ помага, когато спешно се налага да се замести една от актрисите, да го направи практически без репетиции.
През 1947 г. преминава на работа в Ленинградската филхармония.Същевременно дава концерти като естрадна певица, като изпълнява песните на своя кумир, много известната и популярна по това време съветска актриса и певица Клавдия Шулженко. За този вид пеене вокалните възможности на Вишневская са достатъчни, но тя се стреми да възвърне изгубения диапазон на гласа. През 1951 г. започва да взима уроци по вокал при ленинградския педагог Вера Гарина. Гарина е бивша певица, по това време около 80-годишна, получила музикално образование във Виена още през 19 век. От първото прослушване на Вишневская разбира, че гласът на момичето е сопран, а не мецосопран, както твърдяли предишните педагози. Гарина разпознава физиологическите особености на своята ученичка и я научава на похвати, които тя лесно възприема и които се оказват много полезни за нея. След 6 месеца занятия с Вера Гарина Вишневская възвръща пълния диапазон на гласа си, а към края на втората година за нея вече не съществуват технически трудности и тя е готова да реализира и двете си природни дарби – артистичност и глас. Гарина не само я обучава на вокално майсторство, но и посочва вярното поприще – мястото на най-талантливата ѝ ученичка е в операта.
През 1952 г. Вишневская с благословията на своята учителка участва в конкурса на Болшой театър за специализанти. Нейното изпълнение на арията на Аида от третия акт предизвиква възторг у журито и тя е приета, въпреки че не е завършила консерватория и по същество няма специално музикално образование. За да няма пречки от страна на администрацията и партийното ръководство на театъра, крие, че баща ѝ е в затвора по обвинение в контрареволюционна дейност. В театъра харесват талантливата и работлива Галина и скоро тя става водеща солистка на Болшой. На неговата сцена Вишневская изпълнява над 30 оперни партии.
Вера Гарина не успява да види изпълнението на своята Галина в оперен спектакъл. Тя почива през 1956 г., но една година преди нейната кончина Вишневская представя в Голямата зала на Ленинградската филхармония своя солов концерт. Щастливата и горда Вера Гарина присъства на него в обкръжение на своите ученици, настанена на първия ред.[7]
През 1966 г. Вишневская завършва Московската консерватория като частна ученичка. Същата година се снима в главната роля във филма опера „Катерина Измайлова“ на Дмитрий Шостакович (режисьор Михаил Шапиро). Този дебют в киното разкрива нейния драматичен талант. Партията на Катерина Измайлова преди това се изпълнява на оперната сцена и от други певици, обаче за Вишневская Шостакович възстановява своята първоначална версия на клавира. Той е благодарен на певицата, чийто глас за първи път му дава възможност да чуе изпълнението на оригиналния замисъл.[7]
Галина Вишневская и Мстислав Ростропович, 1964 г.
Като прима на Болшой театър Вишневская участва в неговите турнета в чужбина – Чехословакия, ГДР, Финландия, Великобритания, Италия, Франция, Белгия, САЩ, Канада, Югославия, Австрия, Япония, Австралия, Нова Зеландия и др. Станала известна певица, тя има възможност да излиза на престижни световни оперни сцени – Ковънт Гардън (Лондон) Метрополитън Опера (Ню Йорк), Парижка национална опера, Ла Скала (Милано), Виенска държавна опера, Баварска държавна опера (Мюнхен), Операта на Сан Франциско. Същевременно дава самостоятелни концерти като камерна певица, много от които са с участието на нейния трети съпруг, известния виолончелист и диригент – Мстислав Ростропович. В репертоара си включва произведенията на Модест Мусоргски, Пьотър Чайковски, Сергей Прокофиев, Дмитрий Шостакович, Роберт Шуман, Рихард Вагнер, Клод Дебюси, Рихард Щраус, Мануел де Фая и др. Тя е първата изпълнителка на написаните и посветените на нея творби на Шостакович и Бритън. Работи и прави записи с най-големите по това време диригенти – Херберт фон Караян, Ото Клемперер, Игор Маркевич, Херман Абендрот, Александър Мелик-Пашаев, Борис Хайкин и др. Нейни партньори на сцената са известните оперни изпълнители – Сергей Лемешев, Иван Козловский, Ирина Архипова, Дитрих Фишер-Дискау, Пласидо Доминго, Николай Геда и др.
Вишневская е една от първите съветски певици, получила признание на световната оперна сцена. 50-те и 60-те години на 20 век смята за най-успешни и хубави в своята кариера.
В Болшой театър работи до 1974 г.[9][10] През 1974 г. Вишневская напуска не само театъра, но със съпруга си Ростропович и двете им дъщери напуска и страната. Причина за заминаването на семейството са разногласията с политиката на властта в СССР, а поводът е тяхната открита подкрепа за изпадналия в немилост руски писател Александър Солженицин. Творческите ограничения започват още от 1969 г., когато те дават подслон на Солженицин и го настаняват в своята вила. Все пак певицата продължава да участва в представленията на Болшой театър и в неговите турнета, а през 1971 г. е наградена с ордена Ленин. Основният и най-голям натиск е върху Ростропович, който на практика е лишен от възможността да излиза на сцените на големите концертни зали.[5] Получават разрешение да заминат след като се обръщат с молба до Леонид Брежнев, тогавашният държавен и партиен ръководител на СССР
Дата на публикация: 25 октомври, 2021
Субтитри от:
smiles
Категория:
Хора и блогове
Ключови думи:
На
За
руската
Оперна
гугъл
95
Галина
почитаме
годишнината
Casta
певица!!!
Вишневская
Bellini.
Norma.
Diva.
Харесайте ни във Facebook