Аз съм Волф Месинг - Волф Месинг ( Volf Messing ) Виждащият отвъд времето Е01 ПРЕВОД

ПРЕВОД - ФИЛМА Филмът се основава на действителни факти от биографията на Волф Месинг, на неговите мемоари, спомените на съвременниците му и на непубликувани документи от архивите. Волф Месинг е една от най-загадъчните личности на изминалото столетие. Великият хипнотизатор притежавал велик дар на ясновидец. Той виждал бъдещето - близко и далечно. Целият свят бил на дланта му. Приятелството му търсели великите и силните на деня, десетки милиони са го познавали, а е умрял в самота, забравен от всички...
ПОСЛЕДНОТО ПРОРОЧЕСТВО НА ВОЛФ МЕСИНГ


“Човек не бива да знае бъдещето. Това знание може да стане фатално”
Волф Месинг е една от най-загадъчните фигури на ХХ век. Неговите пророчества създават около него мистичен ореол. Официалната наука гневно го напада и го обявява за шарлатанин или мистификатор. Но над феномена Месинг си блъскал главата дори прочутият Айнщайн.
През есента на 1974 г. журналистът Владимир Кучарянц работи в агенцията по печата “Новости” и получава задача от американски всекидневник да направи интервю с Волф Месинг. По телефона обаче журналистът чува “Няма го вкъщи”, все пак след доста време успява да чуе желаното “Заповядайте”.
След като се срещнали, Кучарянц попитал Месинг защо му отговарял по този начин по телефона. Месинг отговорил:
– Не зная. Защото някак не те чувствах…
Вероятно ясновидецът е бил много внимателен, тъй като над “Новости” витаела сянката на КГБ. Голяма част от елитните журналисти в АПН били сътрудници на комитета, някои работели в чужбина.
Месинг не обичал да си спомня за срещите си с хора от КГБ. Страхувал се от тях.
Цял живот Месинг слушал мислите на другите хора, които най-често били користни, глупави и зли, от което страдал.
Журналистът Кучарянц и ясновидецът се срещат. Разговорът вървял трудно, тъй като руски език така и не му станал роден, изложението му било пълно с полски изрази.
Владимир Кучарянц записал последното интервю с Волф Месинг. Предложил го на доста издания, но интервюто така и не видяло бял свят.

Досега са написани доста книги за ясновидеца. Първоизточникът на всички е автобиографичната повест “За себе си”, изповед на Месинг, записана от журналист в “Комсомольская правда”. Книгата дълго време не била отпечатвана. През 1965 г. със съкращения я публикувало списанието “Наука и религия”, но без главата “Аз съм ясновидец и телепат”. Телепатията не се вмествала в рамките на историческия материализъм и цензурата не я пуснала. Книгата излязла в чужбина.
Отдавна е забелязано, че в трудни и смътни времена, когато в обществото са загубени социалните опори, когато никой не вярва на държавата, още по-малко да чака помощ от нея, вярата в чудото остава единствената надежда. Едни хора я търсят в храма, други – в тайнствените тунели на подсъзнателното, които водят в мрачния свят на езотериката. Хипнозата и други методи за въздействие върху човешката психика сериозно интересували съветските специални служби още от времето на Дзержински и Бокий. Например чекистът Яков Блумкин търсел Шамбала в Тибет. С тези знания чекистите планирали да разпитват враговете на народа и да проникват в най-съкровените им мисли. През 1924 г. в НКВД била създадена секретна лаборатория по невроенергетика, с ръководител лекаря окултист Александър Барченко, наблюдавали я В. Менжински и Г. Бокий. Чекистите издирвали знахари, шамани, медиуми и хипнотизатори. Чуждестранните резидентури на отдела в ОГПУ при Совнаркома помагали да се търсят технологии, които откривали екстрасензорните способности на човека. Така че разработките в областта на методите за дистанционно въздействие върху биологичните обекти (т.нар. психотроника) не са измислица. Те се провеждали от сериозни институти като “Енергия” и от различни военни и академични институти.
За Месинг днес се знае много. Журналистът Кучарянц не повярвал на предсказанията на ясновидеца за собствения му живот. Смятал, че животът му ще е поредица от щастливи събития. Но Месинг знаел, че не е така.
Цената на дарбата му била висока: не обичал да излиза на улицата, да се вози на обществения транспорт, самотата му била определена свише. Живеел сам на 14-ия етаж на улица “Херцен” (днес “Голяма Никитска”), четял непрекъснато статии за животни, особено за загадъчния интелект на делфините, мечтаел мислено да “поговори” с тях. Друга негова слабост били детективите, които поглъщал с доверчивостта на дете.
75-годишен с външност на полубезумен музикант и реакция на фехтувач, Месинг излизал на сцената и изричал: “Мислете, мислете за това какво трябва да направя!” Понякога докосвал човека, който му е дал мислената заповед, понякога – не. Често работел със завързани очи. Следвайки мисленото указание, той търсел скрития в залата шахмат, разполагал фигурите на съответния етюд, давал мат в два хода. Никой в залата не можел да предположи, че Месинг за пръв път се докосва до шахмата. Журналистът го попитал дали има ли случаи да не изпълни задачата, Месинг отговорил:
– Крайно рядко, и то само частично, трудностите идват от нелогичната абсурдна задача… Веднъж изпълнявах мислена заповед, доближих до един от зрителите, свалих часовника му и го сложих на пода, вдигнах крак… След това се обърнах към журито и се извиних: “Не мога да го стъпча, това не е моя работа…”
Веднъж на гастроли в Перм задачата била проста – да открие една жена в залата, да извади от чантата й паспорта и от сцената да извика името й. Лесно го направил. Но изведнъж от паспорта изпаднала снимка. Месинг я вдигнал и се усмихнал: “Какъв красив офицер, още момче…” Внезапно се разтреперал, извикал и се хванал за сърцето. Завесата паднала… В момента, когато гледал снимката, момчето току-що било убито… След по-малко от месец жената получила от фронта съобщение за смърт. Денят и часът на гибелта на сина й точно съвпаднали с “видението” на Месинг.
Неведнъж Месинг проклинал своя дар заради неизбежността, която не може да се заобиколи, и нещастието, което не може да предотврати.
Трагедията с Аида е разказана в едно списание през 2004 г.
“Наложило се да я носи от вагона на ръце. Болестта настъпвала, но тя отказвала да влезе в болница, лекарите идвали вкъщи. По време на една визита онкологът Николай Блохин го уверявал, че болестта може да отстъпи, че дори в такова състояние у пациентите настъпва ремисия и те живеят още дълго време… Той го прекъснал:

– Не говорете глупости! Аз не съм дете, аз съм Волф Месинг! Тя няма да оздравее, ще умре на 2 август 1960 г. в седем часа вечерта…

Така се и случило, точно на минутата…”

Първите няколко месеца едва не полудял, не искал да вижда никого, рядко вдигал телефона, животът му загубил смисъл. С Аида живели в тази квартира от 1954 г. Месинг никога не бил аскет, жените се появявали в живота му и изчезвали, привличани от славата и парите му. Но с Аида не било така. За него тя се превърнала в жена, приятел, секретар, асистент… Животът му станал размерен, нормален, запазил само графика си – сутрин – чашка кафе, варено яйце с парче черен хляб, разходка с две кучета, през деня – четене, преди представление – спял по половин час. И както преди се страхувал от бури… Без Аида всичко рухнало в пропастта, постоянно чувал гласа й “Волфочка!”… Наложило се да се премести да живее в друга квартира…

Месинг се родил под знака на Девата на десети септември 1899 г. в еврейското селце Гура Калвария, в покрайнините на Варшава, бил лунатик… Постепенно открил загадъчните свойства на организма си, първите си телепатични сюрпризи, четенето на мисли и разбрал, че може да помага на хората.

– Волф Григориевич, как се случва всичко това при вас? Как изглежда чуждата мисъл? Различават ли се за вас мислите на различни езици и ако да – с какво?

– Мислите на другите хора за мен са образи. Не ги чувам толкова, колкото ги виждам – някакво място, някакво действие на човека. Тези образи имат и цвят, и дълбочина… За мен не е важно на какъв език мисли човек.
Месинг не очаквал от никого благодарност. Добре познавал хората, четял в душите им. Никой не обича онзи, който му прави добро, нерядко за помощта дори го мрази. Аплодирали го, но и завистта набирала сила, защото успехът не се прощава. За много хора ясновидският дар на Месинг раждал естествена защитна реакция – скепсис, което го разстройвало:
– Неприятно ми е да ме смятат за шарлатанин и измамник. Аз нямам хитроумни прибори като Кио и други илюзионисти, нито свръхразвита ловкост на пръстите… не използвам шифрована сигнализация с таен помощник, не съм фокусник и артист, макар че участвам в естрадата и цирка. Много свойства на своето мислене сам не разбирам. Много ще се радвам ако някой ми ги обясни…
В романа “Майстора и Маргарита” образът на чужденеца артист с плашеща външност “месир Воланд” мнозина асоциирали с Месинг…
– Често, за да научите каква е задачата, докосвате ръцете на човека. Това дава повод на яростния противник на телепатията професор Китайгородски да твърди, че вашият дар не е нещо друго освен умение да улавяте незабележимите идеомоторни съкращения на мускулите на ръцете и ли лицето и по тях да се досещате за мислената заповед…
– Когато докосвам човека, ми е по-лесно да проведа телепатичния сеанс, тъй като аз отделям мислите му от страничния фон. Това не е просто фон, а цял оркестър в главата ви, където всеки инструмент свири, каквото си иска. За да науча за какво мисли човек, контактът не е задължителен. Това задължително го показвам по време на моите изяви. Напускам залата, а самите зрители под контрола на журито определят задачата за мен. Аз се връщам и я изпълнявам.
– Вие обикновено молите да ви завържат очите. Защо? За да не ви упрекват, че се досещате по идеомоториката?

– Не. Просто ми е по-леко да работя, когато не виждам залата. Зрителните загуби само затрудняват приемането на чуждата мисъл.
– С кои типове осъществявате по-трудно контакт – с мъже или жени, блондини или брюнети, стари или млади?
– Няма съществена разлика. По-трудно е с онези, които по една или друга причина се отвличат от основната мисъл, която трябва да ми предадат. Лесно е с военните, те са много концентрирани хора. По-бързо и по-леко улавям мислите на

Дата на публикация: 26 септември, 2021
Субтитри от: smiles
Категория: История и нации
Ключови думи: не от Аз съм никого благодарност Е01 Messing очаквал волф месинг Volf