Густав Климт (на немски: Gustav Klimt) е австрийски художник символист, основател на школата в изобразителното изкуство, известна като Виенски сецесион.
Густав най-напред се учи от баща си, а през 1876 г. постъпва във Виенското художествено-занаятчийско училище при Австрийския музей на изкуствата и промишлеността. Следващата година в него влиза и брат му Ернст, който по-късно става гравьор. Густав учи там до 1883 г., като специализира архитектурна живопис. За разлика от много млади художници, Климт приема принципите на консервативното академично образование. От 1880 г. Густав, брат му Ернст и техният приятел Франц Мач изписват фреските в театрите в Райхенберг, Риека и Карлови Вари. През 1885 г. тримата работят по оформлението на виенския Бургтеатър и Художествено-историческия музей.
През 1888 г. Климт получава от император Франц Йосиф "Златен кръст" за заслуги в изкуството. Става почетен член на Мюнхенския и Виенския университети.
Бащата и братът Ернст умират през 1892 г. и Густав поема изцяло финансовата отговорност за семейството. Това налага дълбок отпечатък и върху художествените му възгледи и скоро той развива собствен, силно индивидуален стил. В началото на 1890-те години художникът среща Емилие Фльоге, която, въпреки увлеченията му по други жени, остава негова спътница до края на живота му.
Климт става през 1897 г. един от основателите и президент на Виенския сецесион и сп. "Ver Sacrum" ("Свещена пролет"), издавано от групата, в която членува до 1908 г. Неин символ е Атина Палада - символ на мъдростта и изкуството. От началото на 1890-те години Климт ежегодно почива заедно със семейство Фльоге на езерото Атерзее, където създава много пейзажи.
През 1894 г. известният художник получава поръчка - три картини за украса на тавана в главната сграда на Виенския университет. "Философия", "Медицина" и "Правосъдие" са завършени към 1900 г., но остро са критикувани заради тематиката, определяна като порнографска. По тази причина творбите никога не са поставени на мястото, за което са предназначени. Това е и последната обществена поръчка, която художникът приема. И трите работи по-късно са унищожени от СС през май 1945 г.
Климт отново разбунва общественото мнение с картината "Голата истина" (1899). Специално за 14-ата изложба на сецесиона през 1902 г. художникът завършва фриза за Бетовен, който никога повече не е показван до 1986 г.
"Златният период" в творчеството на Климт е белязан от позитивната реакция на критиката и е най-успешният за художника. Названието произхожда от позлатата, използвана в много от работите му, от "Дворецът на Атина" (1898) и "Юдит" (1901) до най-известната от този период - "Целувката" (1907-1908). Златният фон и символиката, близка до византийската, насочват към мозайките на Венеция и Равена, които Климт вижда по време на пътешествието си из Италия. В същото време той се увлича по декоративното изкуство в стил ар нуво. Между 1907 и 1909 г. прави пет портрета на жени, облечени в кожи.
Климт води много обикновен живот, работи в дома си, посвещава времето си на живописта (включително на движението Сецесион) и семейството и не поддържа приятелски отношения с други художници. Достатъчно известен, за да получава много частни поръчки, той си избира само онези, които са му интересни.
Както и Роден, Климт използва митологията и алегорията, за да завоалира своята дълбоко еротична природа, а много от неговите рисунки издават чисто сексуалния му интерес към жените. През 1911 г. картината на Климт "Живот и смърт" получава наградата на Световната изложба в Рим. Анна Климт напуска този свят през 1915 г., а на 6 февруари 1918 г. синът й Густав умира във Виена от пневмония, предшествана от инсулт. Погребан е в гробището Хицинг в австрийската столица. Много негови картини остават недовършени.
Централна тема в картините на Климт е женската красота, но присъстват още стилизирани цветя, шапки, спирали. Климт умее да придава фотографска прецизност на моделите. Неприкритата еротика в картините му обаче е повод за скандали по неговото време, тъй като предизвиква възмущение. Картината му „Медицина“, като подчертава безсилието да се изцерят страдащите, представя сексуалността като освобождаваща сила.
В началото на творчеството си, с брат си Ернст работят заедно върху четири алегории и по онова време стилът му по-скоро напомня за барока. Двамата изписват театъра в Теормина. Повлиява се от Макарт. Прави портрет на Соня Книбс, като „комплексът му“ за празно пространство се подчертава ясно и от монументалното присъствие на фигурата.
Дата на публикация: 14 юли, 2012
Категория:
Хоби и развлечения
Ключови думи:
TOP
gustav
Twenty
paintings
Густав
Климт
Klimt
Харесайте ни във Facebook