Най-Голямата Странна Тайна На Света The Secret (Част 2) (БГ Превод)

Голямата Тайна На Света The Secret (Част 2) (БГ Превод)
Преди няколко години нобеловият лауреат проф. Албърт Швайцер, запитан от журналисти, „Професоре, какъв е проблема с хората в днешни времена?” отговори след мигновенно мълчание: „Хората просто не мислят!”
Точно по тази тема бих желал да ви говоря днес. Ние живеем в златен век. Това е ерата, за която човечеството е работило, очаквало, и мечтало от хиляди години. Ние живеем в най-богатите времена в историята, в които има множество възможности за всеки един от нас.
Обаче, ако вземем за пример 100 човека, които започват на равни начала на възраст 25 години, знаете ли какво ще стане с тях докато достигнат 65-годишна възраст? Всички от тези 100 човека вярват в началото че ще бъдат успешни. Те са ентусиазирани към живота, имат специална искрица в очите, вървят гордо изправени и животът им изглежда като едно интересно приключение.
Но когато станат на 65, само един ще е богат, четирима ще бъдат финансово независими, пет още ще работят, и 54 ще бъдат бедни и ще разчитат на другите за ежедневните си нужди.
Само пет от тези 100 човека успяват! Защо толкова много се провалят? Какво се случва с искрицата, която е там като са на 25 години? Какво се случва с мечтите, надеждите, плановете, и защо има такава голяма разлика между какво хората желаят да направят и какво всъщност постигат?

ДЕФИНИЦИЯ НА УСПЕХА

Преди да говорим за успеха, ние трябва да го дефинираме и ето това е най-добрата дефиниця, която съм успял да намеря. „Успех, това е постепенната реализация на стойностен идеал.”

Успех, това е учителят, който преподава, защото това иска да прави. Успех е предприемачът, който започва своя фирма, защото това е неговата мечта—това иска да прави. Успех е човекът, който иска да стане най-добрият в своята сфера във компанията, за която работи и започва да действа за реализирането на тази цел.

Успех е всеки, който реализира достоен предварително решен идеал, защото това е искал и решил да направи. Но само един от всеки 20 човека прави това. Останалите се провалят.

Известният психиатър Роло Мей написа една прекрасна книга със заглавието „Човекът в търсене на себе си.” В тази книга той заявява, „Противоположното на куража в нашето общество не е страха, а конформизмът.” И ето ви причината защо толкова много хора се провалят. Конформизмът, това са хората действащи като всички останали без да знаят защо го правят и накъде са тръгнали.

Ние се научаваме да четем до седемгодишна възраст. Научаваме се да се издържаме финансово до 30-годишна възраст. Много често тогава не само издържаме себе си, но също така и цяло семейство. И въпреки това до 65-годишна възраст не успяваме да се научим как да станем финансово независими в най-богатите времена, които някога са съществували. Защо? Защото конформираме! Повечето от нас се държат като грешната обществена прослойка, а именно 95-те процента, които не успяват.

ЦЕЛИ

Чудили ли ли сте се някога защо толкова много хора работят толкова здраво и честно без да успеят да постигнат нищо особено и защо други, които сякаш не работят толкова здраво, взе пак успяват да постигнат всичко? Те сякаш притежават „магическо докосване.” „Всичко, което той докосне се превръща в злато.” Забелязали ли сте че човек, който е постигнал успеха, продължава да постига дори и повече успехи? А, от друга страна, забелязали ли как човек, който се е провалил, продължава да се проваля?

Разликата идва от целите. Хората с цели успяват защото те знаят накъде са тръгнали. Толкова е просто. Провалите, от друга страна, вярват че животът им е предрешен от обстоятелствата, от неща, които им се случват, от външни сили.

Нека да вземем за пример кораб, чието пътуване е напълно планирано. Капитанът и екипажът знаят точно закъде корабът е тръгнал и колко ще му отнеме да стигне дотам—те имат крайна цел. И затова 9,999 пъти от 10,000 те ще я постигнат.

А сега нека да вземем за пример друг кораб, също като първият, но този път нека да не сложим екипаж и капитан на него. Нека да го оставим без крайна цел, без дестинация. Само стартираме машините и го оставаме да се движи. Мисля че ще се съгласите че дори и да успее да излезе от пристанището, той или ще потъне, или ще се разбие на някой пуст бряг. Той не може да стигне доникъде защото няма дестинация и управление.

Същото важи и за човек. Човечеството е устроено така, че не да попречи на силните да спечелят, а да попречи на слабите да загубят. Днешното общество може да бъде оприличено на военен конвой. Прогресът на цялото общество е забавен, за да се предпази най-слабата връзка, както и морският конвой трябва да се движи със скорост, която позволява на най-бавният плавателен съд да запази формация.

Затова е и толкова лесно да се живее сносно днес. Не се изисква особено мислене или талант човек да издържа себе си и семейството си днес. Има едно така наречено плато от „сигурност,” ако разбира се това иска човек. За да успеем, обаче, ние трябва да решим колко по-високо от това плато да се прицелим.

През цялата история великите мъдреци и учители, филосови и пророци са били в несъгласие относно много различни неща. Само по една тема, обаче те са в абсолютно съгласие—ключът към успехът и ключът към провалът е този:

НИЕ СЕ ПРЕВРЪЩАМЕ В ТОВА, ЗА КОЕТО МИСЛИМ

Това е странната тайна. А защо казвам че е странна и защо я наричам тайна? Всъщност, това изобщо не е тайна. Тя е била първо популяризирана от първите мъдреци, и се появява на много места в Библията. Но много малко хора са я научили и я разбират. Точно затова е странна, и точно поради толкова странна причина е все едно тайна. Вярвам че можете да вървите по главната улица на градът, в който живеете и да питате хората, които срещате, коя е тайната на успеха. Ще мине поне един месец докато срещнете дори и един човек, който да може да ви отговори правилно.

Марк Аврелий, великият Римски емператор, е казал: „Животът на човек изцяло зависи от мислите му.”

Дизраели е казал, „Всичко става, ако човек е готов да изчака. Човек с решително крайна цел задължително я постига, защото нищо не може да устои воля, която е готова да рискува съществуването си за нейното постигане.
Уилям Джеймз е казал, „Ние трябва хладнокръвно да действаме сякаш нещото под въпрос е истинско и то задължително ще стане истинско, като така се свърже с живота ни, че стане реалност. То ще се обвърже с нашите навици и емоции по такъв начин, че нашите интереси към него ще бъдат характеризирани от вяра.” Той продължава, „значи вие трябва наистина да желаете тези неща и да ги желаете ексклузивно, и да не желаете по същото време сто други несъответващи неща.”

Моят стар приятел проф. Норман Винсънт Пийл поставя нещата по следния начин: „Ако мислиш по негативен начин, ще получиш негативни резултати. Ако мислиш по позитивен начин, ще постигнеш позитивни резултати.”

Джордж Бърнард Шоу е казал: „Хората винаги винят обстоятелствата си за състоянието си. Аз не вярвам в обстоятелства. Хората, които успяват в този свят са хората, които тръгват да търсят обстоятелствата, които искат, и ако не могат да ги намерят, ги създават.”

И така, доста е очевидно, нали?

Ние ставаме това, за което мислим. Човек, който мисли за конкретна и достойна цел ще я постигне, защото за това и мисли. От друга страна, човек, който няма цели и не знае за къде е тръгнал и чиито мисли са обсебени от бъркотия, тревога, страх и притеснение, ще създаде живот на неудовлетвореност, страх, тревога и притеснение. И ако не мисли за нищо, то той ще стане нищо.

КАКВОТО СИ ПОСЯЛ, ТОВА ЩЕ ЖЪНЕШ

Човешкото съзнание е много подобно на земеделската земя. Земята дава на фермера избор. Той може да посее в нея каквото си иска. Земята не я интересува. Решението е на фермера. Човешкото съзнание, както и земята, ще ти върне това, което посееш в него. Ако посееш две семена—едното царевично, а другото, кучешко грозде, което е смъртоносна отрова, и се грижиш за тях и ги поливаш, какво ще се случи?

Помнете че земята не я интересува. Тя ще ни върне отровата в абсолютно също изобилие както и царевицата. И така двете растения израстват—едното царевица, другото кучешко грозде, или както се казва в Библията—„Каквото посееш, това ще пожънеш.”

Човешкото съзнание е много по-плодотворно, много по-невероятно и мистериозно от земята, но работи по същият начин. То не се интересува какво ще посеем в него—успех или провал. Конкретна и стойностна цел или обърканост, неразбирателство, страх, притеснение, и т.н. но това, което посеем, то ще ни върне.

Проблемът обаче се състои в това, че съзнанието ни идва като стандартно оборудване при раждане. То е безплатно. А нещата, които са безплатни, ние не ценим. От друга страна, нещата, за които плащаме пари, ние ценим.

Парадоксът е в това, че точно обратното е вярно. Всичко, което е наистина ценно в живота идва безплатно—нашето съзнание, душа, тяло, надежди, мечти, амбиции, интелигентност, обич към семейство, деца, приятели и родина. Всички тези безценни неща са безплатни.

А нещата, които ни струват пари са всъщност много евтини и могат да бъдат заменени по всяко време. Един нормален човек може фалира напълно и пак да забогатее. И това може да го направи няколко пъти. Дори и ако дома ни изгори, можем да го построим отново. Но нещата, които сме получили безплатно, тях не можем да ги заместим никога. Съзнанието ни е способно да върши всяка една задача, която му поставим, но въпреки това ние по-скоро го използваме за малки работи, вместо за големи. Затова реши сега. Какво искаш? Посей тази цел в съзнанието си. Това е най-важното решение, което някога ще направиш в целия си живот.

Искаш ли да преуспееш в сегашната си работа? Или искаш да се издигнеш в сегашната в твоята организация или обществото, към което принадлежиш? Или искаш да забогатееш? Всичко което трябва да направиш е да посееш семето в съзнанието си, да се грижиш за него, да работиш постоянно за постигането на целта си и тя ще стане реалност.
И не само че ще стане реалност, тя няма начин как да не стане. Вижте, това е закон—както законите на гравитацията на Сър Айзък Нютън. Ако се качиш на покрив

Дата на публикация: 7 август, 2021
Субтитри от: smiles
Категория: История и нации
Ключови думи: The На secret (част Света (бг 2) тайна голямата Превод)