Невероятно с Пьотър Илич Чайковски ¸.•*´¨♛ Сантиментален валс и живият му глас от 1890г.

Пьотър Илич Чайковски - Сантиментален валс и живият му глас от 1890г.
Пьо̀тър Илѝч Чайко̀вски (на руски: Пётр Ильи́ч Чайко́вский Пётр Ильи́ч Чайко́вский, [ˈpʲɵtr ɪlʲˈjitɕ tɕajˈkofskʲɪj], 7 май 1840 — 6 ноември 1893) е руски композитор от епохата на романтизма. Разнообразното му творчество включва симфонии, опери, балет, инструментална и камерна музика и песни. Той е автор на едни от най-популярните концертни и театрални музикални произведения в класическия репертоар, като балетите „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“ и „Лешникотрошачката“, „Тържествена увертюра 1812 година“, „Концерт за фортепиано и оркестър № 1“, последните му три номерирани симфонии и операта „Евгений Онегин“.
Роден в семейство от средната класа, Чайковски се подготвя за чиновническа кариера, въпреки очевидните му музикални заложби. Той се посвещава на музиката въпреки желанието на своето семейство и през 1865 година завършва Санктпетербургската консерватория. Това формално образование, ориентирано към западноевропейската музика, го отделя от съвременното му националистично течение в музиката, най-видни представители на което са групата млади композитори, известна като Могъщата петорка. Професионалните отношения на Чайковски с тях са противоречиви.
Въпреки широката си популярност, Чайковски остава емоционално несигурен през целия си живот, който е белязан от поредица личностни кризи и периоди на депресия. За това допринасят и подтиснатата му хомосексуалност, катастрофалният му брак и внезапният срив на единствената продължителна връзка в живота му, 13-годишните отношения с богатата вдовица Надежда фон Мек. Успоредно с неуредиците в личния му живот, известността на Чайковски нараства, той получава почетни отличия от императора, отпусната му е пожизнена пенсия и е аплодиран в концертните зали по целия свят. Внезапната му смърт на 53-годишна възраст обикновено се отдава на заболяване от холера, макар че някои автори смятат, че става дума за самоубийство.
Макар популярна сред публиката по света, музиката на Чайковски често е отхвърляна от критиците в началото и средата на 20 век като вулгарна и лишена от извисеност. Към края на века статутът на Чайковски като значим композитор вече е твърдо установен.Пьотър Илич Чайковски е роден на 7 май (25 април стар стил) 1840 година във Воткинск, малък град във Вятска губерния (днес в република Удмуртия). Бащата, Иля Петрович Чайковски, е инженер, родом от украински казаци, който по това време има чин подполковник и ръководи известния Воткински завод. Дядото, Петро Фьодорович Чайка, е родом от района на Полтава в Украйна. Майката на композитора, Александра Андреевна Чайковска (с моминско име д'Асие), е с 18 години по-млада от съпруга си. Тя е с френски произход по бащина линия и е втората от трите съпруги на Иля Петрович. И двамата родители разбират от изкуство и музика, майка му пее и свири на пиано. Тези умения са типични за съсловието им и се смятат за необходими за осигуряване на развлечения в случай на живот в отдалечена провинция.
Пьотър Чайковски има четирима братя (Николай, Иполит и близнаците Анатолий и Модест) и една сестра (Александра). От първия брак на баща си има и една полусестра — Зинаида.Той е по-близък с Александра и с близнаците. Анатолий по-късно става известен юрист, а Модест е драматург, либретист и преводач. Александра се омъжва за Лев Давидов, от когото има четири деца, едно от които, Владимир Давидов (Боб), става „централна фигура в последните години на композитора“. При Давидови Чайковски намира единствената форма на нормален семеен живот през зрелите си години и той често посещава тяхното имение в Каменка в Централна Украйна.
Детство
За гледане на децата и обучаване на големия брат Николай родителите наемат през 1843 г. френска гувернантка, 22-годишна Фани Дюрбах. Чайковски е още твърде малък, за да бъде обучаван, но на около 4-5-годишна възраст успява да убеди Дюрбах в своите способности. Тя се оказва прекрасен преподавател и на 6 години малкият Пьотър вече свободно говори френски и немски езици. Той се привързва към учителката си, тя също го обича много, запазва ранните му композиции, по-късно споделя спомени от детството му. Техните отношения се сравняват с връзката с майка му, която според някои биографи е студена, нещастна и дистанцирана от него, а според други силно го обича и трепери над него.
Чайковски взема уроци по пиано от петгодишна възраст. Родителите го подкрепят в неговите занимания, наемат учител, купуват оркестрина (механичен инструмент, който е в състояние да имитира сложни оркестрови изпълнения) и го насърчават да свири на пиано. Макар невръстен ученик той за три години се научава да чете нотите също така умело като неговия учител. Независимо от това семейството решава да изпрати Чайковски за продължаване на образованието в Императорското училище по юриспруденция в Санкт Петербург, едно от най-престижните висши учебни заведения в Русия. Предполага се, че решението се основава върху практически съображения, а не на недооценяването на таланта на детето им. Желанието на родителите Чайковски възможно най-скоро да стане финансово независим се определя от нарастващата несигурност на доходите на баща му, както и от факта, че единствените възможности за музикална кариера в Русия по това време са учител по музика и оркестрант в един от императорските театри — професии, оценявани като ниско стъпало на социалната стълбица.
Семейството се мести в Санкт Петербург през 1850 г. Императорското училище по юриспруденция представлява учебно заведение за средно съсловие и подготвя държавни служители. В него се постъпва на възраст 12 години, което налага 10-годишния Чайковски да посещава подготвителното училище, намиращо се на около 1300 км от дома му и да живее в неговия пансион далече от семейството си. Две години по-късно той преминава в Императорското училище по юриспруденция, където започва 7-годишен курс на обучение.
В Императорското училище по юриспруденция
Сградата на Императорското училище по юриспруденция в днешно време.
Раздялата с майка му по време на живота в училищния пансион представлява за Чайковски душевна травма, която го измъчва цял живот.Нейната смърт от холера през 1854 г. го съкрушава до такава степен, че той две години не съобщава за нея на Фани Дюрбах.Нещастието повлиява върху целия му живот. Загубата подтиква към първия сериозен опит за композиране — написването на валс в нейна памет.
Баща му, който също се разболява от холера, но успява да се възстанови, изпраща Чайковски обратно в училището с надежда, че ученето ще го отвлече от тъгата. Там той се сприятелява със своите съученици, сред които е Алексей Апухтин. Обединява ги музиката и те редовно посещават оперни представления. Същевременно Чайковски продължава да се упражнява в свиренето на пиано и взима уроци при Луиджи Пиччоли, който според думите на Чайковски, бе първи обърнал внимание на неговите музикални наклонности. През 1855 г. баща му урежда частни уроци при Рудолф Кюндингер, пианист, композитор и педагог от немски произход. Запитан дали има смисъл ученикът му да се посвети изцяло на музикална кариера, Кюндингер отговаря отрицателно. По-късно той признава, че освен, че не е прозрял таланта на Чайковски, причината за това мнение бе неговият личен несполучлив опит като музикант в Русия — по онова време в Русия към музикантите се отнасят снизходително, а професията им не се възприема сериозно.
На 10 юни 1859 г. 19-годишният Чайковски завършва училището и получава чин на титулярен съветник, едно относително ниско стъпало на стълбицата на гражданската служба.
Начало на музикална кариера
„Няколко дни след завършването на Императорското училище по юриспруденция постъпва на работа в Министерството на правосъдието, отначало като младши сътрудник, след няколко месеца повишен в длъжност на старши сътрудник. Той остава на тази длъжност до края на своята 3-годишна кариера като държавен служител.
През 1861 г. посещава класове по теория на музиката, преподавани от Николай Заремба и провеждани в Михайловския дворец в Санкт Петербург (сега Държавен руски музей). Уроците се организират от Руското музикално общество, основано през 1859 г. от Великата княгиня Елена Павловна, леля на цар Александър II. За разлика от предходната културна политика на царския двор, която се основа на вноса на европейските таланти в Русия, стремежът на Александър II е да се подкрепят и развиват руските таланти. В съответствие с неговото желание Руското музикално общество организира редовни концертни и осигурява професионално обучение по музика. Класовете на Руското музикално общество са основата, върху която възниква Санкпетербургската консерватория. Тя се открива през 1862 г. и Чайковски е сред нейните първи студенти. Несигурен, че музиката ще е основното поприще на живота му, той все още запазва мястото си в Министерство на правосъдието.Той учи при Николай Заремба хармония и контрапункт. Антон Рубинщайн, основателят и директорът на консерваторията, му преподава композиция и инструментация.
Благодарение на двете години в консерваторията Чайковски придобива достатъчно умения и знания, за да се изгради като професионален музикант и разгърне своя композиторски талант. Консерваторията му дава дълбоки познания за европейските принципи и форми на организиране на музикалната материя и създава в него усещането, че музиката е част от световната култура, а не само руска или само западна. Този мироглед е в основата на неговия композиторски стил, включващ в равна степен руски и европейски влияния и показва, че тези два аспекта на руската култура са всъщност "преплетени и взаимно зависими" и става отправна точка за други руски композитори при изграждане на техните индивидуални стилове. Рубинщайн оценява таланта на своя ученик, нарича го гениален композитор и го насърчава да остави службата.
През 1865 г. завършва консерваторията с голям сребърен медал. Принуден от финансовите обстоятелства, обмисля завръщането към чиновническата работа. Николай Рубинщайн му предлага място на професор по теория и хармония в Московската консерватория. Консе

Дата на публикация: 25 юли, 2021
Субтитри от: mentos
Категория: История и нации
Ключови думи: от му глас живият Илич Валс Чайковски Пьотър Сантиментален 1890г.