(Михаил Шуфутинский ..."Душа болит")
Монолог ... (Стефан Александров)
,,Къде отиваш, тъжни ми приятелю?"
говоря на лика си в огледалото,
защо се лъжеш, че си нужен някому,
дори в тъмни страсти търсиш бялото.
На зверове превърнаха се хората,
а ти се бориш с вятърните мелници,
надсмиваш се, претръпнал, над умората,
мечтите се роят, като безделници.
Градиш въздушни кули, с тежки спомени,
историята си тъжна пишеш в рими,
парченца от сърцето ти, отронени,
от хорските предателства раними.
Раздаваш се, и ден след ден изстиваш,
и в чуждите усмивки търсиш смисъла,
поредна обич - след това загиваш,
и сякаш зла съдба те е орисала.
,,Къде отиваш, тъжни ми приятелю?"
говоря на лика си в огледалото,
с какво съм грешен толкова, Създателю,
не ми остана дух, а само тялото....
Дата на публикация: 11 юли, 2021
Категория:
Друго
Ключови думи:
men
Song
Хора
Песен
Природа
VERSION
болка
Версия
People
мъже
pain
жени
nature
Sadness
women
Soul
душа
stefan
Стефан
ПОЕЗИЯ
karaoke
михаил
тъга
Александров
POETRY
ШУФУТИНСКИЙ
mikhail
караоке
alexandrov
Shufutinsky