Красотата на Земята 🍓♛╰⊱♡⊱╮Мигриращи птици ' ¨˜'°º★¸.•´★¸.•

Красотата на Земята 🍓♛╰⊱♡⊱╮Мигриращи птици ' ¨˜'°º★¸.•´★¸.• Миграцията на птиците представлява извършване на редовни прелети от много видове птици, които се осъществяват в резултат на сезонни или периодични премествания на птиците дължащи се на настъпили промени в средата на обитание, наличността на хранителните ресурси или метеорологични промени. В някои случаи птичите прелети не могат да се категоризират като същинска миграция поради факта, че те са нередовни в резултат на номадство или се извършват само в една посока без птиците да се връщат. В огромна част от случаите миграцията на птиците е белязана от редуването на годишните сезони. Птиците, които не мигрират, а водят уседнал начин на живот се наричат резидентни. Около 1800 от 10 000-те вида птици в света извършват миграции на дълги разстояния.Много от птичите популации мигрират на дълги разстояния като ползват т.нар. миграционни маршрути. Най-често срещаният модел представлява прелет на север през пролетта където птиците се размножават в умерените или арктични области, а през есента се връщат на юг към по-топлите райони. Аналогично в южното полукълбо посоките са разменени. В тази част обаче земната повърхност е значително по-малък процент и миграциите на птиците са по-малко.
Основният мотив птиците да извършват миграция е възможността да откриват достатъчно количество храна. Пример за това са някои видове колибри, които не мигрират ако успяват да си набавят достатъчно храна през зимата. Друг фактор определящ миграцията на птиците е продължителността на деня. Така на север през лятото се осигурява продължителен период за размножаване и възможност да откриват и набавят прехрана за малките през светлата част на денонощието. Това помага на дневните мигриращи птици да произвеждат по-големи люпила от птиците, които не мигрират, а остават в тропиците. Поради съкращаването на деня през есенните месеци птиците се връщат към топлите райони, където наличното предлагане на хранителни ресурси е относително по-голямо през тази част на годината.
Тези предимства компенсират големият стрес, физическото усилие и други рискове на миграцията като хищничеството. Хищничеството може да бъде повишено през периодите на миграция, когато в определени месеци през дадена територия преминават мигриращи птици. Така например средиземноморския сокол, който гнезди по островите в Средиземно море има сравнително късен размножителния сезон, синхронизиран с есенната миграция на юг на врабчоподобни мигранти. Подобна стратегия е приета и от прилепа голям вечерник, който сезонно се прехранва с улавянето на нощни врабчоподобни мигранти. Високите концентрации на мигриращи птици на местата за почивка ги прави податливи на паразитни и инфекциозни заболявания, които изискват и повишен имунен отговор от тяхна страна.
От представителите на даден вид не всички популации могат да бъдат мигриращи. Този феномен се нарича „частична миграция“. Характерна е предимно за южните континенти. Така например в Австралия, 44% от неврабчовите 32% от врабчовите птици са частично мигриращи.При някои видове, които обитават по-високи географски ширини през лятото мигрират към по-ниски през зимата. Мигриращите птици обаче заобикалят географски ширини, в които немигриращите от този вид са ги заели целогодишно. Това е пример за т.нар. „заобикаляща миграция“ или „миграция тип прескочикобила“.[10] Много видове, които имат дълги миграционни пътища извършват точно такъв тип миграция. Те гнездят на север при малки географски ширини, а зимуват на юг при по-високи ширини.
Наблюдават се и вътревидови разлики по отношение на мигриращите представители в популацията. Тези разлики биват възрастови или полови. Така например само женските обикновени чинки обитаващи Скандинавия мигрират, докато мъжките са целогодишни обитатели на полуострова.
Повечето миграции при птиците започват от широк фронт, който постепенно се стеснява като птиците се събират на ята, които следват определени миграционни пътища. Тези маршрути обикновено следват планински вериги, брегова линия, реки. Птиците могат да се възползват от въздушни течения от затоплен въздух или да използват естествени климатични явления. Много често при движението си избягват големи географски бариери каквито са например големи морета. Специфичните маршрути, могат да бъдат генетично програмирани или птиците да са ги научили в различна степен. В отделни случаи е възможно маршрутите при миграция в двете посоки да са различни.[8] Например в Северна Америка миграционните посоки при някои птици се извършват по посока на часовниковата стрелка. През пролетта при полетите си на север птиците държат маршрут, който се движи по западната част на континента, а наесен когато поемат на юг се изместват към източните му части.
Почти всички птици мигрират съвместно в ята. За по-едрите птици е характерно, че при полета си се подреждат в ято с форма наподобяваща латинската буква V. Патиците например, летейки по този начин могат да пестят 12 – 20% от собствената си енергия в сравнение с тази ако бяха летели сами.При засичане с радарно устройство е установено, че ятата на големия и тъмногръдия брегобегач се движат с около 5 km/h по-бързо отколкото ако индивидите се движеха сами
Миграционните пътища при някои видове птици преминават през екстремни височини. Така например при експедиции на връх Еверест са открити скелети от шилоопашата патица и черноопашат крайбрежен бекас на надморска височина около 5000 m в района на ледника Кумбу.Гъски от вида Anser indicus са наблюдавани да прелитат в района на хималайските осемхилядници. Морските птици летят ниско до водата и се издигат на височина когато са над сушата.[15][16] Въпреки огромните разлики във височината на полетите повечето птици прелитат на височина от 150 до 600 m. Като потвърждение на това говори и факта, че повечето сблъсъци на самолети с птици се случва на височина около 600 m и почти никога над 1800 m.
Миграцията на птиците при някои от видовете не се ограничава ос основния начин на привдижване – полет. Повечето видове пингвини мигрират като плуват в океанските води. По този начин могат да се движат около 1000 km. Фазановата птица Dendragapus obscurus например мигрира на различни височини основно, чрез ходене. Птиците ему в Австралия могат да се движат на далечни разстояния отново пеша.

Дата на публикация: 10 юли, 2021
Субтитри от: mentos
Категория: Изкуство
Ключови думи: Земята На птици Красотата 🍓♛╰⊱♡⊱╮Мигриращи ¨˜'°º★¸.•´★¸.•