Дмитрий Сергеевич Лихачов е руски филолог и културолог, академик.
Избран е за почетен член на Австрийската академия на науките (1968), действителен член на Академията на науките на СССР (1970), чуждестранен член на Сръбската академия на науките (1971), член на Унгарската академия на науките (1973). Получава званието почетен доктор от Единбургския университет, Великобритания. От 1976 г. е член-кореспондент на Британската академия на науките.
Като учен Лихачов се оформя през 30-те години на 20 век когато в СССР се възражда интересът към руската древност, пренебрегвана през годините непосредствено след Октомврийската революция. Първите му големи изследвания касаят старите руски летописи. През 1947 г. той издава труда си „Русские летописи и их культурно-историческое значение“ („Руските летописи и тяхното културно-историческо значение“), в който разглежда летописният жанр като основен в старата руска литература. Голям интерес за Лихачов представлява „Слово о полку Игорове“, на когото посвещава множество изследвания. Ученият изтъква художествената и естетическа стойност на древноруските писмени паметници, правейки аналогия между тях и съвременното им руска живопис. На базата на тези си изследвания, Лихачов изгражда духовният образ на средновековния човек в Русия. Интерес за него представлява византийската и старобългарска литература, взаимоотношенията им с руската и влиянието, което оказват върху ѝ.
По случай навършването на 100 години от рождението му, с указ на президента на Руската федерация, 2006 г. е обявена за година на академик Дмитрий Лихачов.
Дата на публикация: 24 май, 2021
Категория:
История и нации
Харесайте ни във Facebook