Гергьовден - Ден на храбростта и Българската армия!!! Традиции на Свети Георги Победоносец на 6 май

Гергьовден (Гѐргювден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Джу̀рджовдън)[1] в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец на 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като Празникът на овчаря.Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Празнуват българските овчари и хората, занимаващи се с овцевъдство. Професионален празник и на всички, които се занимават с българската етнография.
Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, която е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.
До голяма степен този празник произлиза от легендата за Св. Георги, в която той се преборва със страшна ламя, заплашваща жителите на плахо градче. В замяна на собствения си живот гражданите давали своите деца на чудовището. Кога дошъл редът на царската дъщеря, обратът дошъл с появата на Свети Георги и неговата победа над злото същество.
Това е един от най-празнуваните именни дни в страната. Отбелязва се като имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо, Габриела и др.
Традиционно ястие на този празник е приготвянето на цяло агне – курбан. Посветено в жертва на Бог, агнето и неговата колитба се свързва с езическите ритуали, дошли от Славянската и прабългарска религия.
Съществува легенда за обреден ритуал, че на Гергьовден агнето се коли до бяла стена на къща или друга стопанска постройка. Кръвта, която блика от прерязаното гърло на агнето по правило облива стената. По петната, които остават, се гадае каква ще бъде годината – добра и плодородна или бедна.
Друг ритуал повелява, кръвта на закланото гергьовско агне да се поръси по земята, за да носи плодородие.
Като цяло празникът се свързва с началото на лятното полугодие, скотовъдната дейност и плодородието. Смята се, че на Гергьовден дъждът е плодороден и целебен.
ГЕРГЬОВДЕН е един от най-големите пролетни празници, съвпадащ с разцвета на природата е Гергьовден. Затова той е наречен още “цветен Георги”.

Дата на публикация: 5 май, 2021
Категория: Пътуване и събития
Ключови думи: традиции На Гергьовден Свети Георги май Ден българската Победоносец храбростта армия!!!