Полярно сияние (Aurora) е оптично явление, наблюдавано в небето над полярните райони на Земята (Северно наричано още Aurora Borealis и Южно, известно като Aurora Australis) образуващо се вследствие на взаимодействието на заредени частици от слънчевия вятър с магнитосферата. Явлението може да се оприличи на поразително красив танц на разноцветни светлини в небето.
Полярните сияния са в основата на много легенди и митове на северните народи. Викингите вярвали, че сиянията са воини, препускащи на коне през небето, а според ескимосите добри духове палят светлините, за да осветят пътя на мъртвите към отвъдния свят.
Причини
Полярните сияния възникват на височина 90 – 130 km над повърхността на Земята, но през 1959 г. в Северното полукълбо е засечено сияние на височина 160 km и ширина на фронта 4800 km.
Причина за удивително красивото природно явление е слънчевата дейност. Атмосферата на Слънцето е съставена най-вече от водород. От най-външния и най-разредения ѝ слой непрекъснато се откъсват невидими частици (електрони и протони) и изтичат в Космоса. Този поток се нарича слънчев вятър. Част от него достига Земята и под действие на нейното магнитно поле, което е най-силно при полярните области, взаимодейства със земната атмосфера, предизвиквайки разноцветно светене на атмосферни газове. На всеки 11 години дейността на Слънцето достига своя максимум и потокът на слънчевия вятър се засилва. В този период полярните сияния са много живописни. Aurora Borealis буквално преведено от латински означава „Зора на севера“. Така на научен език се наричат полярните сияния в северното полукълбо.
Наблюдаване
Осветлението и високите сгради в градовете пречат на наблюдението на това невероятно зрелище, затова най-добре е то да се следи от незаселен район. Над канадския град Чърчил полярни сияния могат да се наблюдават около триста нощи в годината.
През 1954 г. полярното сияние било наблюдавано във Варна. Много хора го възприели като отблясъци на огромен пожар, подобен на Големия пожар, унищожил Лондон през 1666 г. През 1941 г., по време на Втората световна война, полярно сияние в небето над Вашингтон предизвикало паника, тъй като жителите на американската столица го взели за начало на немско въздушно нападение.
Споменавания на полярното сияние могат да се намерят още в класическата гръцка и римска литература. Първите карти с линии на еднаква честота на поява на полярните сияния са били съставени през 1860 – 1873 г. от Е. Лумис (САЩ) и Х. Фриц (Австрия) за Северното полукълбо, а през 1939 г. от Ф. Уайт и М. Хедсън (Нова Зеландия) за Южното полукълбо. През 1869 г. А. Ангстрьом започва изследване на спектъра на полярното сияние. Системните научни изследвания на това природно явление започват в края на IX век в Норвегия. Ларс Вегард е първият учен, който изследва цветовете на полярното сияние и съдейства за създаване на обсерватория за тяхното наблюдение в Тромсьо. С помощта на спектрограф той определя дължината на вълната на основния цвят на полярните сияния (жълто-зелен) – 0,558 μm.
През 1896 година норвежкият физик Кристиан Биркеланд изказва теория, с която обяснява северните сияния. Голяма част от нея той изпробва в лаборатория, която е запазена и днес. Биркеланд пресъздава северното сияние като бомбардира метална топка, която съдържа електромагнит (Земята), с електрони (слънчевия вятър). Той е автор на множество теоретични изчисления и на негово име са наречени токовете, течащи в горната част на атмосферата.
Карл Штьормер (1874 – 1957) продължава теоретичните изследвания на Бъркланд. Той определя височината на полярните сияния, като сравнява положението им с това на звездите, при наблюдение от различни точки на Земята.
Дата на публикация: 4 май, 2021
Категория:
Музика
Ключови думи:
Синьо
Северно
сияние
aurora
Borealis
вълшебство
🎅🏻
ڿڰۣڿღ
Харесайте ни във Facebook