Дъще моя Твоята Вяра те Изцели - Исках само да Те докосна!!! Тайното изцеление - Христос изцелява и издига болния и грешния

Дъще моя Твоята Вяра те Изцели - Исках само да Те докосна!!! Тайното изцеление - Христос изцелява и издига болния и грешния ...Христос изцелява и издига болния и грешния... Възкресение Христово, ни посочва, че в Иисус Христос се намира изворът на живота и здравето, изворът на състраданието и прощаването на греховете, изворът на издигането на човека от смъртта, причинена от греха и на предвкусването на вечния живот още в този свят, като предплата чрез срещата и причастяването с Него, Който е „пътят и истината и животът“ (Йоан 14:6). Затова съгласно евангелието на Неделя 2-ра след Пасха, наречена и Томина неделя, Христос Господ изцелява Своя ученик Тома от съмнението, като му казва: „не бъди невярващ, а вярващ“ (Йоан 20:27). След това евангелието на Неделя на мироносиците ни посочва, че Христос-Господ изцелява жените мироносици от скръбта и страха, казвайки им: „радвайте се, не бойте се! (Мат. 28:9-10). А евангелието, което се чете в Неделя на разслабления (slăbănog, интересна славянска дума, която използват румънците, (т.е. слаби му нозете), а ние вече не използваме, дори съвременният българин не разбира думата разслаблен, бел. прев.) ни разказва, че Иисус излекувал болен от парализа, в къпалнята Витезда в Йерусалим. След това ще чуем евангелието на Неделята на самарянката, което ни казва, че Христос-Господ излекува една жена от нейното непостоянство в любовта, а евангелието на неделя 6-та след Пасха, или Неделя на слепия ни казва, че Христос излекува един слепороден.

Тези изцеления, извършвани от Господ Иисус Христос, ни разкриват Неговата божествена сила, но и силната Му милостива любов към хората, Неговото желание да ги издигне от греха и болестта, да ги излекува духом и телом, защото грехът е болест на душата, който често води след себе си и болести на тялото, въпреки че това не е стриктно правило. Тоест съществуват болни хора, които страдат не вследствие на собствени грехове, а вследствие на божествена педагогика, както е казал Спасителят Иисус Христос за слепородения, който нито той е съгрешил, нито родителите му, но се е родил сляп „за да се явят делата Божии върху му“ (Йоан 9:3).
Господ Иисус Христос е Духовникът и Лекарят на нашите души
В евангелския текст на Неделя на разслабления все пак се съзира връзката между греха и болестта, която Господ Иисус Христос напомня на излекувания по много дискретен начин, като духовник и лекар на душата, защото Христос-Господ желае да спаси, да издигне, да възстанови грешника, без да го унижи. Той не се кара на болния преди излекуването, но го съветва след като го изцерява: „ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо“ (Йоан 5:14). Все пак Христос-Господ не му дава този съвет на всеослушание, но на тайно, само лице в лице с грешника, когото изцерява, запазвайки конфиденциалността между лекаря-духовник и пациента-каещия се. Тук виждаме модел на духовна беседа между лекаря на душата, какъвто е духовникът, и каещия се за своите грехове, желаейки да се изцери от греха и болестта.
Тази изцеряваща, милостива и смирена сила на Господ Иисус Христос се извежда на преден план от Църквата през периода между празника Възкресение Господне, т.е. Неговото издигане от мъртвите, и празника не Неговото възнасяне на небето, за да ни посочи, че Христос възкръсва от мъртвите, за да ни възкреси и нас от смъртта. Първо от смъртта на душата, причинена от греха, а после да ни възкреси от физическата разруха на тялото, за да ни възнесе на небесата в славата и любовта на Пресвета Троица. И така, целият този литургичен период представлява педагогика на изцеряването на душата и нейно възнасяне в светлината и радостта на Христовото възкресение.
Бог идва на помощ на болния и самотния
Евангелието на Неделя на разслабления ни посочва, че Господ Иисус Христос отива в къпалнята Витезда с ясната цел да излекува болния, страдащ от тридесет и осем години и очакващ Божието състрадание и помощ. В евангелието не се казва за какъв негов грях толкова много е страдал този болен човек. На практика към физическото страдание на този парализиран човек са добавя още и неговата самотност, защото никой от присъстващите там хора не му помагал. Разслабленият или парализираният от къпалнята Витезда, която на старозаветния еврейски език означава „дом на милостта“ или „дом на щедростта“, самият той изповядва, че никой от хората нямал милост към него и не му помагал да влезе в къпалнята. Когато Иисус го попитал: „Искаш ли да оздравееш?, той му отговорил: „Господине, нямам си човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене“, т.е. докато той стигне влачейки се към водата. Този болен човек не е бил самотник в пустиня, а е бил самотник сред множество хора! Разслабленият във Витезда не е живял далеч от хората, нито е бил изолиран в дом, а се е намирал сред много болни, придружавани от членове на техните семейства или от техни приятели, които бидейки здрави, са помагали на болните, но всеки от тях се е грижил само за болния, когото е обгрижвал, но веднага след като неговият болен се е излекувал, повече не са се интересували от някой друг страдащ.
Тридесет и осем години на страдание и търпение без ропот, тридесет и осем години на мълчание в смирение, тридесет и осем години на страдание, причинено от болестта на парализа и самотата, причинена от нехайството от страна на другите, били белязали живота на този парализиран човек. Той винаги очаквал с надежда раздвижването на водата от ангела, като нов шанс за оздравяване, ако някой би му помогнал да влезе във водата. Сред множество от хора той очаквал постоянно един единствен човек по-милостив или по-човечен, който да му помогне да влезе в къпалнята, за да се изцери. Имало много хора около него, но от тях съвършено изчезнала човещината. Въпреки че хората около него били много, все пак за парализирания те изглеждали взети заедно като една духовна пустиня, защото техният егоизъм и безразличие били превърнали душите им в пустини.
Съвършеното спасение, дълбокото смирение и непрестанната надежда донасят избавлението
Доброто трябва да се върши по всяко време
Изцеряването на разслабления в къпалнята Витезда е било извършено от Иисус в съботен ден. Чудното изцерение донесло много радост на освободения от болестта, но опечалило онези, които завиждали на Иисус именно, защото вършел чудеса. Те смъмрили изцерения, защото бил излекуван в съботен ден, но той, признателен към Изцерилия го, разяснил на завистниците, като им казал: „Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи“ (Йоан 5:11). Те го попитали: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи? Но разлабленият не могъл да отговори.
Св. отци на Църквата, особено св. Йоан Златоуст, казват, че на практика завиждащите на Иисус не били подразнени толкова от това, че парализираният бил излекуван в съботен ден, колкото от това, че Иисус извършил чудното изцерение. Тяхната завист, прикрита зад паравана на почитта към съботата, ги превърнала в неблагодарни и слепи за изцелението.
Обаче излекувайки този парализиран в събота, Господ Иисус Христос ни посочва, че по всяко време трябва да вършим добро, както в работен ден, така и в празничен. Всякога да проявяваме милостива любов и подпомагане към страдащи, болни и самотни. Защо? Защото когато всякога проявяваме състрадание и доброта към нуждаещи се от нашата помощ, ние прославяме Милостивия и Благ Бог. Милостивата и смирена любов на хората към техните ближни, намиращи се в затруднение, е белег, че милостивата Божия любов към хората действа именно чрез хората, подпомагащи другите.
Да бъдем признателни на Бога за получените благодеяния
Къпалнята Витезда е предобраз на спасението чрез действието на Църквата
Св. отци на Църквата казват, че ангелът, който раздвижвал водата и донасял изцерение на първия човек хвърлил се в къпалнята, е предобраз на благодатта на св. тайнство Кръщение; с разликата обаче, че в Стария Завет благодатта е била дарувана в предплата, докато в Христовата църква благодатта на опрощението и изцеряването от грехове и болести е дадена в пълнота. Тогава се е изцерявал само първият човек, влязъл в къпалнята, сега се изцеряват всички хора, кръщаващи се в къпалнята или във водата на Кръщението. Кръщаващите се се изцеряват от болестта на първородния грях и от всички извършени грехове, сторени до тогава, както и от телесни болести, ако имат силна вяра. Църквата е новата Витезда, пространството на изцелението или мястото на издигането чрез изцеряващата и спасителна благодат на св. тайнства: Кръщение, Покаяние, Елеосвещение и Евхаристия, защото Църквата е тайнствено тяло на разпнатия и възкръснал Христос, изпълнено с благодатта на Пресвета Троица.

Днешното евангелие ни показва, че съществува връзка между греха и болестта, както и връзка между страданието и покаянието
Страданието на тялото може да промени и оздрави човешката душа в нейната връзка с Бога и ближните
От този парализиран научаваме, че можем да променим страданието, причинено от болест, чрез покаяние за греховете. Виждайки, че в парализирания човек се е извършило това духовно преобразяване на страданието в покаяние, Спасителят Иисус Христос отишъл лично в къпалнята Витезда, за да изцери този човек, на когото никой от хората не помагал. А след като болният бил излекуван, виждаме неговата признателност към Бога и към човека Иисус Христос, след като преминал през много страдания и проявил смирение и надежда в търпението.
Не всички хора имат същата сила да търпят или да страдат в търпението, обаче този грешник, покаял се чрез страдание, е бил избран от Христос-Господ да ни посочи, че болният човек може да се възползва от страданието на тялото, за да придобие здравословно състояние на душата по отношение на Бога и ближните. Дори и ако болният човек не придобие незабавно или въобще изцеряване на тялото, той може да придобие изцерение на душата от болестта на греха, т.е. може да получи спасение и придобие вечен живот в любовта Божия.

Дата на публикация: 29 април, 2021
Субтитри от: smiles
Категория: История и нации
Ключови думи: Вяра ДА те само моя Христос твоята исках Дъще Тайното изцеление болния издига изцелява грешния Изцели докосна!!!