Библията (от койне гръцки: βιβλία – книги) е каноническа колекция от текстове, смятани за свещени от юдаизма и християнството. Различни религиозни групи включват различни книги в своите канони, в различен ред; а понякога разделят или съединяват книги, или включват допълнителен материал в каноничните книги. Християнските Библии варират от 66 книги в протестантския канон до 81 книги в канона на Етиопската православна църква.Еврейската Библия, известна като Танах, съдържа 24 книги, разделени на три части: петте книги от Тора („учение“ или „закон“), Невиим („пророци“) и Кетувим („писания“). Първата част от християнската Библия е Старият Завет, който съдържа като минимум тези 24-те книги от Еврейската Библия, като ги разделя на 39 книги и ги подрежда по различен начин. Римокатолическата църква и източнохристиянските църкви включват също като част от канона на Стария Завет някои второканонични книги и пасажи. Втората част от Библията е Новият Завет, който съдържа 27 книги: четири канонични евангелия, „Деяния на апостолите“, 21 послания (или писма) и книгата „Откровение“.
През II век пр. Хр. еврейски групи наричали Библейските книги „свещени“, а днес християните често наричат Стария и Новия Завети от християнската Библия – Светата Библия (τὰ βιβλία τὰ ἅγια) или Светото Писание (η Αγία Γραφή). Много християни считат целия каноничен текст на Библията за божествено вдъхновен. Най-старите оцелели, запазени, цели християнски Библии са гръцки ръкописи от четвърти век.
Библията е разделена на глави през 13 век от Стефан Лангтон, а на стихове – през 16 век от френския печатар Роберт Естиен. В днешно време Библията обикновено се цитира по книга, глава и стих. Библията има средни годишни продажби от 25 млн. копия и е оказала влияние върху литературата и историята, особено на Запада, където е първата масово отпечатана книга.
Етимология
Българската дума Библия е от латинската дума biblia, която е същата и на средновековен латински, и старолатински, и произлиза от думата за „книги“ на койне гръцки – τὰ βιβλία (ед. ч. βιβλίον, библион).
Средновековната латинска дума biblia е съкращение от biblia sacra – „свята книга“, докато biblia на гръцки и старолатински е среден род, множествено число (ед. ч. bibliorum). Постепенно се стига дотам да се счита за съществително в женски род, единствено число (biblia-> bibliae) в средновековния латински. Така думата става известна в единствено число в средите на Западна Европа. Латинското biblia sacra – „свети книги“ се превежда на гръцки с τὰ βιβλία τὰ ἅγια, та вивлиа та агиа – „светите книги“.
Думата βιβλίον сама по себе си има буквално значение на „хартия“ или „свитък“ и започва да се използва редовно за „книга“. Тя е умалително на βύβλος, вивлос, „египетски папирус“ (вероятно произлиза от името на финикийското морско пристанище Библос, известен още като Гебал, откъдето египетските папируси са били изнасяни за Гърция). Гръцкото ta biblia (букв. „малки книжки от папирус“) е израз, който гръцките юдеи използвали, за да опишат своите свещени книги (Септуагинтата). Християнската употреба на понятието може да се проследи от 223 г. сл. Хр. Библейският учен Ф. Ф. Брус отбелязва, че Йоан Златоуст изглежда е първият писател, който използва гръцката фраза ta biblia („книгите“), за да опише едновременно Стария и Новия завети заедно (Проповеди върху „Матей“. Между 386 г. и 388 г.).
Наименованията „Стар завет“ и „Нов завет“
Според Библията, централно събитие в историята на еврейския народ, на Израел, е синайският завет (съюз) (Изход, 24:1 – 8). Под неговия знак протича цялата по-късна история на този народ, за него се пее в псалмите, за него говорят пророците. В Новия завет Исус Христос е онзи, който по пророчеството на Еремия (31:31) ще направи Нов завет. По-точното наименование би било съюз, но по традиция се използва завет.
Според християнските богослови понятията Стар и Нов завет означават два периода:
времето на подготовка и очакване на Исус Христос в земите, които днес наричаме Близък изток;
времето на Исус Христос според Библията е времето, през което човечеството отива към оня ден и час, за който никой не знае (Евангелие от Матей), към Господния ден (1. Солунци 5:2), към великия ден (Откровение 16:14). Първоначално това време се отнася до земите и областите на влияние на Древния Рим. Понастоящем това време се разпростира по целия свят. Знаем ли неразгаданите тайни на Библията (ВИДЕО) Векове наред Библията и прочита на пророческите й слова са обсъждани и оспорвани, води ли са се битки заради тях. Дори днес много от мистериите на Библията остават неразгадани. Неразгаданите тайни са много заради грехопадналостта ни, помътнен е разумът ни, не можем да ги изясним, но и за чистите и светли ангели също са недостъпни много тайни, защото те са творение на необятния Бог и в този смисъл като творение са ограничени.
Бог уважава и зачита свободната ни воля, с която ни е създал. Но тъй като волята ни клони към зло, ние за да се спасим, трябва да узнаваме „що е воля Божия“, която също често не ни е известна. Затова в молитвата образец – „Отче наш“, която ни дава Спасителят, фигурира: „Да бъде волята Ти!“
Подчинявайки нашата воля на Божествената, ние се спасяваме, но така или иначе си остават много неспасени (между които можем да се окажем и ние), т.е. злото остава да съществува и да върлува, а по-голямата част от хората погиват.
Дано не е изолиран и частен случаят със св. Серафим Саровски, който със силните си молитви спасил една душа, намираща се в ада, и във видение му се удостоверява как Бог я премества в райските селения. Дано светиите да могат да измолват подобно на Саровския чудотворец такова избавление за останалите… „Бог желае всички човеци да се спасят и да достигнат до познание на истината.“
Старецът Тадей Витовнишки (1914-2003) изрича следното:
“Хората търсят свобода, без да знаят, бедните, какво е свобода. Мислят си, че свобода е да можеш всичко. Това всичко е едно робство. Ние сме в постоянен плен. Дори и да имаме всичко, робуваме на богатството, нямайки мир и покой. Можем да отидем където си поискаме, да правим каквото си искаме, но това отново не е свобода. Свободата е свобода от тиранията на мислите. Когато мислите не са поробени, живеем в мир и постоянна молитва, и работим по съвест и по сърце… Да не воюваме с никого мисловно. Да се помирим с всички. Тогава Господ ни пази.“ (Мир и радост в Светия дух“)“
Според Евангелието на Матей, скоро след раждането на Исус се е появила звезда, която насочила мъдреци от Изток къде е точното му рождение, за да се поклонят.
Авторът на книгата напомня, че звездата в Евангелието на Матей е имала следните характеристики: виждала се е на изток при изгрев, насочвала е мъдреците, като е вървяла пред тях, и когато стигнали крайната си цел (месторождението на Исус), звездата вече се е намирала точно над детето.
Знаем също така, че според Евангелията рождението на Исус е станало преди смъртта на Ирод - като Ирод е умрял около 4 г. пр. н. е. - тоест, според сегашния календар, Исус не се е родил в година първа, както се смята традиционно, а няколко години преди това. Това дава предварителна, но не точна оценка на времето на появата на Витлеемската звезда. Учените, от една страна, могат да правят софтуерни реконструкции как е изглеждало небето по това време, от друга страна имат записите на китайските астрономи, които в миналото са записвали много различни и необичайни явления.
Но нито едно от обясненията, които се базират на подобни реконструкции или записани наблюдения, не съвпадат с това, което Евангелието на Матей разказва, смята Аарон Адар. Личното мнение на писателя е, че най-вероятно става въпрос за литературна измислица.
Разбира се фактът, че учени не успяват да дадат точно обяснение на Витлеемската звезда, никак не притеснява богословите.
Доктор Скот Карл от семинарията "Св. Павел" към университета "Св. Тома" в Минесота смята, че още много рано (исторически погледнато) хората са започнали да смятат, че Витлеемската звезда не е била звезда в смисъла, в който днес ние влагаме (източник : тук). "Възможно е да е бил ангел, възможно е да е имало координация с естествена формация и насоката на ангел", смята Карл.
Той продължава да вярва, че нещо необичайно е приковало вниманието на мъдреците и счита, че теолозите и другите изследователи не трябва да се държат, като че ли въпросът е решен.
"Не би следвало да имаме абсолютно становище по въпроси, по които нямаме достатъчно данни, необходими за съставянето на категорични становища", твърди Карл.
Писателят Адар не е вярващ, както сам признава, но същевременно твърди, че неговото желание не е да омаловажава религията. "Твърдейки, че дадена история е невярна, не е доказателство за несъществуването на каквито и да били богове", съобщава той.
Дата на публикация: 29 април, 2021
Субтитри от:
smiles
Категория:
Хора и блогове
Ключови думи:
На
ли
Знаем
тайни
Библията
(видео)
Неразгаданите
Харесайте ни във Facebook