Започва Страстната седмица преди Великден!!! Какви са традициите и обичаите

Започва Страстната седмица преди Великден!!! Какви са традициите и обичаите - Страстната седмица
Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се нарича "Велика" или "Страстна седмица", т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност.
Всеки ден от Страстната едмица е наречен велик и свят, и през всеки един от тях Църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста.
Богослужението през Страстната седмица
Великопостните служби през делничните дни на Великия пост са характерни със своето покайно пеене. Царските двери остават затворени, като символ за отделянето на човека от Царството Божие. Църковното облачение е тъмно, обикновено в лилаво ­ цвета на покаянието.
През делничните дни не се извършва Божествена литургия, но за да могат вярващите да се подкрепят в своето подвижническо усилие на поста, чрез приемане на Св. Причастие, се извършва Литургия на преждеосвещените Дарове. Тази служба е много древна, споменава са в каноните от VII в., но е създадена по-рано. По традиция за неин създател се счита св. Григорий Двоеслов, папа Римски (VI в.).
Преждеосвещената литургия се състои от тържествена великопостна вечерня, към която е добавено пренасяне на св. Дарове в олтара и причастяване, но самото освещаване на Даровете не се извършва. Това става по време на Литургията предишната неделя. Затова и службата се казва Преждеосвещена литургия, т.е. на предварително осветените Дарове. Тази служба се извършва в сряда и петък или поне в един от тези дни.
Лазаровата събота е единственият ден в годината, когато се извършва неделно богослужение не в неделя. Това е началото на Пасхалното тържество. По време на Литургията на Лазаровден Църквата прославя Христос като "Възкресение и Живот", Който още преди Своите страдания и смърт, с възкресяването на Лазар утвърдил предобраза на всеобщото възкресение на човечеството. Именно заради възкресяването на Лазар Христос бил прославен от народа като дългоочакван Месия, Цар Израилев, като изпълнение на старозаветните пророчества.
Самият празник на триумфалния Вход Господен в Иерусалим (Цветница или Връбница) принадлежи към дванадесетте Господски празника. Неговото богослужение е свързано с това на Лазаровден.
На вечернята преди празника се четат пророчествата за Царя-Месия от Стария Завет заедно с евангелските разкази за влизането на Христос в Иерусалим.
На утренята се благославят върбовите клонки, които държим в ръце през време на цялата Литургия, показвайки по този начин, че посрещаме Иисус Христос като Цар и Спасител.
Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда
През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим. В тези дни богослужението е твърде наситено: извършват се полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието и Литургия на преждеосвещените Дарове. По време на часовете се изчитат четирите Евангелия до Евангелието по Йоана гл. 13, 30 стих. На места четенето им започва още от петата или шестата седмица на Великия пост.
Велики понеделник
На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. (Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46).

Във Велики понеделник Църквата прославя св. патриарх Йосиф - син на св. патриарх Яков и предобраз на Иисус Христос. Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в чуждата нему страна, той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство (Бит 41:38-46). Подобно на Йосиф Господ Иисус Христос бил предаден от евреите на езичниците, бил измъчван и страдал заради човешките грехове.
Църквата ни предлага да размислим също над образа на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала след като била прокълната от Господ (Марк 11:12-14, 20-26, Мат. 21:18-22). ''Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсиано и хвърлено в огън'' (Мат. 3:10).
Така и ние ще бъдем осъдени, ако не живеем в молитвено общение с Бога, не се стремим да се усъвършенствуваме във вярата, не се изпълваме с добродетели, и не принасяме духовни плодове.
Велики вторник
"И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13)
(Евангелско чтение: на утрената Мат. 22:15-23:39; на литургията Мат. 24:36-26:2).
Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Господ Иисус Христос ни дава пример как да благотворим - не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.

Притчата за десетте мъдри девици. Руска икона. Когато говори за приближаването на дните на борба и изпитание, Христос разказва за десетте мъдри девици, които били винаги готови да посрещнат Спасителя (Мат.25:1-13). Напомня ни, че трябва "да бодърстваме и да не униваме", и да държим светилниците си запалени в очакване на Божествения Жених. Затова на Велики вторник Църквата пее:
Ето младоженецът иде в полунощ,
и блажен е тоя раб, когото намери буден,
а недостоен е оня, когото намери безгрижен.
Прочее, внимавай, душо моя, да не те налегне сън,
та да бъдеш предадена на смърт и да останеш вън пред затворените врати на Царството,
но опомни се и възкликни: свят, свят, свят си, Боже,
заради Богородица помилуй нас!
''Светило за тялото е окото'' (Мат. 6:22), казва Господ, т.е. непомраченото човешко сърце и душа, а '"маслото е милостинята или всичките ни добри дела" (св. Йоан Златоуст). Живеейки добродетелно, със страх Божи и упование в Господа, ще бъдем готови да посрещнем Спасителя и да влезем в брачния чертог – Небесното царство.
Църквата ни припомня също притчата за талантите (Мат. 25:14-30) и ни приканя да се трудим и да усъвършенстваме способностите, с които Бог ни е дарувал.
После следват пророчества за съдбата на град Йерусалими за последните дни при Второто пришествие Господне (Мат. 25:31-46, Марк 13:1-31, Лук. 21:5-38).
Вторник на Великата седмиц
Велка сряда
В деня на Светата и Велика сряда се припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9). Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелствува почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото.
Скъпоценното миро струвало триста динария (Марк 14:5), затова някои възнегодували против нея: "защо е това прахосване?", "мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси". А Христос им отговорил "сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате", "тя извърши добро дело за Мене [като] превари да помаже тялото Ми за погребение". За това й усърдие ще се разгласи по цял свят. Подобно на блудния син грешницата осъзнала греховете си и ''дошла в себе си''. Да се опомним и ние за нашето духовно състояние и да се разкаем за греховете си, та с нашите покайни сълзи да "помажем" Господа като оная разкаяла се жена.
В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариот отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника (Мат. 26:14-16, Марк 14:10-11, Лук. 22:1-6). И ние се замисляме: дали и ние, които носим Христовото име, не предаваме Христа чрез нашите небогоугодни дела? От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.
Сряда на Великата седмица
Велики четвъртък - Възпоминание на Тайната вечеря
На тоя ден Господ Иисус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим (Мат. 26:17-35, Марк 14:12-31, Лук. 22:7-38, Иоан 13:1-17, 26). Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: ''не дойдох да служа, а да послужа''. После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли. По великата си милост Господ и на нас дава възможност да приемаме Неговото истинско тяло и кръв по време на св. Литургия, та като приемам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си.

След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник.
Моление Господне в Гетсиманската градинаСлед вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина (Мат. 26:36-46, Лук. 22:39-46, Иоан 18:1), дето се молил до идването на предателя.
Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания.
Чрез тях ставаме свидетели на подигравките, мъките и кръстната смърт на Христос, чрез която Той ни изкупи. ''Ето Агнецът Божий, който прие върху Си нашите грехове.'' И отново се замисляме дали и ние не разпъваме Христос чрез нашите страсти и грехове.
На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.
Четвъртък на Великата седмиц
Велики петък
Кръстният път и ГолготаПрипомнят се великите страдания на И

Дата на публикация: 25 април, 2021
Субтитри от: mentos
Категория: История и нации
Ключови думи: са Преди какви седмица започва обичаите Страстната традициите Великден!!!