Борис Пастернак 131 години от рождението на Борис Пастернак с Google! 131 години от рождението на Борис Пастернак

Борис Пастернак 131 години от рождението на Борис Пастернак с Google! 131 години от рождението на Борис Пастернак.Борис Леонидович Пастернак (на руски: Борис Леонидович Пастернак) е руски поет и писател, известен на Запад с монументалния си трагичен роман за Съветска Русия, „Доктор Живаго“ (1957). В Русия е по-известен като поет. „Сестра моя жизнь“, написана от Пастернак през 1917 година, е смятана за най-влиятелната стихосбирка, публикувана на руски език през 20 век. Today’s Doodle celebrates renowned Russian writer, poet, musician, and translator Boris Pasternak, who understood the potential of the written word and used the medium to make an impact still felt today.
Born in Moscow on this day in 1890, Boris Leonidovich Pasternak was raised in a household bursting with artistic influence. The son of a painter and a concert pianist, he dabbled in drawing and dedicated years to music composition, but ultimately, Pasternak departed from his family’s legacy in the pursuit of literary greatness.

Pasternak first earned acclaim with his 1922 book “Sestra moya zhizn” (“My Sister Life”), a cycle of poems exploring love and life. As his oeuvre grew, so did his reputation, and he became so popular that oftentimes when he paused during poetry readings, audiences would shout out the words to complete his sentences.

Towards the end of his poetic career, Pasternak plotted to smuggle an 800-page manuscript entitled Doctor Zhivago out of the USSR. A semi-autobiographical story about the aftermath of the Russian Revolution, Doctor Zhivago was first published in Italy in 1957 and was quickly banned by the Soviet Union for its message of personal liberty. Despite the censorship, the epic novel became an international best-seller and led to Pasternak winning the Nobel Prize for Literature in 1958. These days, it is essential reading in many Russian high schools.
Happy birthday to a literary giant, Boris Pasternak!
Пастернак е роден в Москва на 10 февруари (29 януари стар стил) 1890 г. Родителите му са известният художник Леонид Пастернак, евреин, приел православието и преподавател в Московското художествено училище, и Роза Кауфман, популярна пианистка. Пастернак израства в космополитна атмосфера, домът на баща му е посещаван от Сергей Рахманинов, Райнер Мария Рилке, Лев Толстой.

Вдъхновен от своя съсед Александър Скрябин, Пастернак решава да стане композитор и постъпва в Московската консерватория. През 1910 г. се премества в Университета в Марбург, където учи при неокантианските философи Херман Коен и Николай Хартман. Макар и поканен да остане там след завършването си, той се отказва от професионални занимания с философия и се завръща в Москва през 1914 г. През същата година е публикувана и първата му стихосбирка, повлияна от Александър Блок и футуризма.

Ранните стихове на Пастернак ловко прикриват неговата обсебеност от идеите на Имануел Кант. Те включват ярки алитерации, необичайни ритмични комбинации, ежедневен речник и скрити алюзии към любимите му поети – Михаил Лермонтов и германските романтици.

По време на Първата световна война Борис Пастернак преподава и работи в химически завод в Урал. За разлика от много свои роднини и приятели, той не емигрира след Руската революция от 1917 г., а съзнателно остава в страната.
След Първата световна война
Тамизи Найто, Борис Пастернак, Олга Третякова, Лиля Брик, Владимир Маяковски, Арсений Вознесенски (дипломат) и един преводач от японски, Москва, 11 май 1924 г.
Пастернак прекарва лятото на 1917 г. в околностите на Саратов, където се влюбва в еврейско момиче. В резултат на това той пише стихосбирката „Сестра моя жизнь“. Тя е написана за три месеца, но в продължение на четири години той се притеснява да я публикува. Когато през 1921 година това става, книгата има огромен ефект върху руската поезия. Тя превръща Пастернак в модел за подражание за по-младите поети и решително променя поетичния стил на автори като Осип Манделщам и Марина Цветаева.
След „Сестра моя жизнь“ Пастернак пише няколко херметични текста с различно качество. Те са аплодирани от разнородни автори като Владимир Маяковски, Андрей Бели и Владимир Набоков. В края на 20-те години той участва и в известната тристранна кореспонденция с Райнер Мария Рилке и Марина Цветаева.
В края на 20-те години Пастернак все по-ясно усеща, че многоцветният му модернистичен стил не се вписва в доктрината на социалистическия реализъм, одобрена от Комунистическата партия. Той се опитва да направи своята поезия по-разбираема за масовия читател, като преработва по-ранни произведения и започва две дълги поеми за Руската революция. Започва да пише и проза, включително няколко автобиографични разказа.
30-те и 40-те години
Дача на Пастернак в Переделкино.
От 1932 г. Пастернак рязко променя стила си, за да го направи по-приемлив за властите. Макар отделни стихотворения да са на нивото на по-ранното му творчество, книгата отблъсква почитателите му сред руската емиграция. В следващата си стихосбирка с патриотични стихове от 1943 г. той опростява стила си още повече.
По време на големите чистки през 30-те Борис Пастернак все повече се разочарова от комунистическото правителство. Той не публикува много свои стихове, а превежда Уилям Шекспир („Хамлет“, „Макбет“, „Крал Лир“), Йохан Волфганг фон Гьоте („Фауст“), Райнер Мария Рилке („Requiem fur eine Freundin“), Пол Верлен и любимите на Йосиф Сталин грузински поети.

Дата на публикация: 10 февруари, 2021
Категория: Хора и блогове
Ключови думи: от На Борис 131 Години Рождението Google! Пастернак