Стефка Берова и Йордан Марчинков Преминал майстор през земята- ♥ **Ƹ̵̡Ӝ̵̨̄Ʒ ♫•*🌈 Стефка Берова е родена в Сопот на 3 май 1942 г., произхожда от възрожденски род.[1] Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
В продължение на пет години работи в драматичните театри във Велико Търново, Варна и Народния театър „Иван Вазов“ (3 години). Участва в телевизионния сериен филм „На всеки километър“, както и в няколко филма, между които „Вилна зона“ и „Време разделно“.
След това завършва и Школата за естрадни певци към БНР. Завършва първия випуск на Естрадния отдел в Музикалната академия в класа на Ирина Чмихова (1964).
Кариерата си като певица започва в средата на 60-те след едно концертно турне в СССР, на което е поканена от Лили Иванова. Сред първите песни, които изпълнява са „Фонари“, „Мелничката за кафе“ и „Една целувка“.
По-късно става солистка на „Студио 5“ и оркестър „Балкантон“, оркестрите „Метроном“ – 1972 г., и „София“.
Голямата си популярност добива след 1972 г., когато заедно с Йордан Марчинков създава един от най-известните дуети в българската поп музика през 70-те. Най-известната тяхна песен е „Семеен спомен за Поморие“, която печели през 1975 г. втора награда на конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“. Още с първите си песни – „Летим по пътищата бели“ (м. Георги Тимев) и „Има една светлинка“ (м. Любен Цветков) – дуетът става популярен, а „Семеен спомен за Поморие“ (м. Атанас Косев) – един от шлагерите на годината – печели втора награда на конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“ – 1975 г. До края на 70-те години двамата са най-популярният дует в българската популярна музика. Още две песни получават награди от конкурса в Бургас – през 1977 г.: „Морето на моето детство“ (м. Константин Ташев) – първа награда, и „Моряци“ (м. Атанас Косев) – втора награда. На радиоконкурса „Пролет“ са наградени: „Слънце в песента“ (м. Мишо Ваклинов) – трета награда – 1977 г., „Цъфтят бадеми“ – 1979 г. и „Деца на слънцето“ – 1980 г. (и двете по музика на Тончо Русев) – първа награда. През 1980 г. се представят на конкурса „Песни за морето“ в Рощок, ГДР и печелят втора награда. Дуетът развива активна концертна дейност, съпровождан от оркестър „Сезони“. Концертните изяви в чужбина, осъществени под името „Дан и Кора“, включват Русия, ГДР (издадена малка грамофонна плоча), Чехия, Кипър, Италия, Португалия, Близкия изток, Мароко, Алжир и др. Дуетът има издадени 13 малки и 7 дългосвирещи плочи.
След разпадането на дуета през 1990 г. Стефка Берова продължава да работи самостоятелно, изпълнявайки мелодични шлагери, близки до старата градска песен („Наследство“, „България“ и др.), а също и македонски народни песни. Повечето от текстовете на песните ѝ са дело на Надежда Захариева. Берова има записани дуети с дъщеря си Косара.
Стефка Берова е в инициативен комитет на фондация „Стефан Воронов“. През 1999 г. участва на фестивала „Пирин фолк“ с песента на Тончо Русев „Мамин Колю“, а през 2004 г. играе ролята на Цецка в тв сериала „Хотел България“ на Нова телевизия. През 2008 г. Стефка Берова отпразнува своя творчески юбилей: 45 години на сцената – с голям концерт в зала 1 на НДК и издаване на 4 компактдиска.
Със Стефка Берова са работили композитори като Тончо Русев, Найден Андреев и други. Силно е приятелството ѝ с композиторката Зорница Попова.
През 2011 г. певицата записва и издава последния си албум „Съдба“. Почти всички песни в него са записани с музикантите от група „Сигнал“. Всички песни са по текст на Надежда Захариева, а 4 от тях по музика на Мария Нейкова.[2]
През май 2016 г. е удостоена от президента Росен Плевнелиев с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен по предложение на министъра на културата Вежди Рашидов за принос в развитието на културата и изкуството. [3][4]
Дата на публикация: 6 февруари, 2021
Категория:
Музика
Ключови думи:
Земята
през
Стефка
Берова
йордан
майстор
Марчинков
преминал