Вилиа̀м Адо̀лф Бугро̀ (на френски: William-Adolphe Bouguereau, 30 ноември 1825- 19 август 1905) е френски живописец, представител на академизма и реализма. Бугро е предан традиционалист, чиито реалистични картини, често примесени с митологическа тематика, са модерна интерпретация на класиката със силен акцент върху красотата на женското тяло. Макар че създава идеализиран свят, неговото изкуство, близко по реализъм до снимка, е най-известно сред богатата класа. Бугро е много прочут в своето време, но днес неговите картини и техника на рисуване не получават голямо внимание, в сравнение с известността на импресионистите.
Рафаело Санцио е любимия художник на Бугро и той приема тази критика за висок комплимент. Вилиам покрива едно от изискванията за спечелване на Римска премия като завършва копие от картина на стар майстор художник - „Триумфът на Галатея“ от Рафаело. В много от своите творби той следва същия класически подход към формата на композицията и материята на обекта. Прекрасните портрети на дами от Бугро са много чаровни, отчасти защото той успява да разхубави седящото тяло, докато запазва неговото подобие с оригинала.
През 1856 Бугро се жени за Мари-Нели Моншаблон и впоследствие му се раждат пет деца. В края на 50-те години на XIX в. Вилиам успява да завърже здрави връзки с търговци на изкуство, особено с Пол Дюран-Рюелак, който помага на клиенти да купуват картини от художници, излагащи творбите си в изложбите в Париж[5]. Тези изложби годишно привличат над 300 хиляди души, което следователно е значима възможност за художниците да продават творбите си[6]. Славата на Бугро достига до Англия през 60-те години на XIX в. Благодарение на растящия си доход, той купува голяма къща и студио в Монпарнас.
Бугро е заклет традиционалист, чиито реалистични рисунки, често примесени с митологическа тематика, са модерна интерпретация на класически обекти, както езически, така и християнски със силен акцент върху женското тяло. Макар да създава идеализиран свят, Бугро съживява своите богини, нимфи, овчарки и мадони по начин, който се харесва особено на богатата класа по неговото време. Някои критици обаче предпочитат честността на рисунките на Жан-Франсоа Миле, който пресъздава по-реален образ на тежката работа на работниците по полето.
Бугро използва традиционни методи за създаването на рисунка, включително детайлни щрихи с молив и с маслени бои, а тези внимателни начини на рисуване създават задоволяващ и точен образ на човешката форма. Изобразените от него ръце, кожа и крака са изумително изящни[8]. Той използва и някои религиозни и еротични символи като например "счупената делва", което е израз на загубена невинност.
Една от наградите за Бугро за това, че остава верен на академичния стил и че се представя добре на изложения, са комисионните за декорирането на лични имения, публични сгради и църкви. Както е типично за тези комисиони, на Уилям му се налага да рисува и в други стилове. Той също е много успешен художник на портрети, макар повечето от тях и до днес да са частна собственост.
Бугро постепенно получава все повече отличия и награди на Френската академия. Започва да преподава рисуване в Академия Жулиан през 1875 без входни изпити и с номинални хонорари[11].
През 1877 умират и жена му, и малкият му син. През 1896, на възраст от 71 години той се жени за втори път за художничката Елизабет Джейн Гарднър Бугро - една от неговите ученички[12]. Бугро използва своето влияние, за да създаде много френски институти за изкуство за жени, включително Френската академия.
В края на живота си Вилиам описва своята любов към изкуството така:
„ Всеки ден отидвам в студиото си, преизпълнен с радост, а вечерта, когато съм задължен да спра заради тъмнината, едвам успявам да дочакам другата сутрин... Ако не мога да се отдам на своите картини, съм нещастен. “
През целия си живот Бугро рисува 826 картини.
Дата на публикация: 16 април, 2012
Категория:
Хора и блогове
Ключови думи:
в
На
HD
художник
Френски
William
адолф
Ангелите
Картините
Вилиам
Бугро
Живописец
Bouguereau
Харесайте ни във Facebook