Интелигентен град на бъдещето - Smart City ~ City In Pain ( Future Smart City Projects )

Интелигентен град на бъдещето - Smart City ( Future Smart City Projects ) City In Pain!!!
Какви са перспективите за градове на бъдещето в България?
Симеон Щебунаев, експерт по градско планиране на Милениум Клуб България, участва на конференцията Knowledge City 2019, която се проведе на 28-ми февруари 2019 г. с организатор Инвестор Медия Груп, под патронажа на Столична община. Конференцията бе посветена на световните теми за управление на ресурсите на знанието, цифровизацията и най-новите технологии. Събитието си постави амбициозната цел да мотивира българските общински администрации да бъдат по-активни в планирането на бъдещите градове в България.
Три основни примера според мен представят уместни уроци за развитието на темата за бъдещи градове в Българи. Това са: поглед към публичния сектор и създаване на благоприятна среда за инвестиции във Великобритания, свързана с интелигентни градове ('smart cities'), ролята на политици и гражданско общество в проекти в Испания и дейността на професионални институти във Великобритания като медиатори между частния бизнес и публичния сектор.

1. Финансиране: Примери от Лондон - отношенията между общината, кмета и частния бизнес създадени въз основа на London Smart City Plan.

На национално ниво във Великобритания секторът за интелигентни градове е идентифициран като разрастващ се в началото на 2010 г., като основни публикации от министерството на бизнеса са публикувани през 2013 г. До голяма степен европейският дебат относно ‘smart cities’ се дължи на европейския бюджет 2010-2020 г., който отпуска стимули за иновации в градовете. Основните държавни инвестиции в сектора протичат през Innovate UK, полунезависима от правителството организация, основана през 2007 г., която управлява годишен бюджет от около 400 милиона паунда. Една от основните инициативи на организацията е създаването на центрове Катапулт, които да сближат академични и научни проекти с бизнеси фокусирани върху дейности част от четвъртата индустриална революция. Катапулт „Бъдещи градове“ е центърът създаден през 2013 г., със седалище в Лондон, чиято цел е развитието на иновации и бизнеси свързани с планиране, строеж и употреба на градове.

На регионално ниво кметът на Лондон публикува през юни 2018 г. подобрено издание на плана за „смарт сити“, фокусиращо се на пет ключови теми – по-добър дизайн за потребителя, по-добри регулации за данни генерирани от града, фокус върху интернет връзки, дигитално лидерство и подобряване на партньорствата между различни организации. Под всяка една от темите са идентифицирани различни проекти. Създаден е ‘Smart London Board’ – подкомитет на общината, наблюдаващ прогреса на дейността. Ключова роля в Лондон има и Главният дигитален секретар – сравнително нова позиция, чиято роля е да координира дейностите на различните правителствени департаменти, които участват. Ключова инициатива е изграждането и поддръжката на London Datastore. Официалният уебсайт за споделяне на отворени данни – City Mapper, е един от най-успешните бизнес резултати от използването на свободни данни за движението на автобуси в Лондон. Специфично при City Mapper е изграждането и поддържането на API, което позволява комуникацията с други апликации. Интересна инициатива, която бе стартирана този февруари, e Crowdfunding Лондон, с идеята различни проекти занимаващи се с градската среда на Лондон да бъдат подкрепени с дарения от граждани.
Изграждането на двустранен диалог между община, потребители и бизнеси е ключов фактор в създаване на сигурност и привличането на дългосрочни инвестиции. Всички проекти на общината и съответните цели са публикувани на виртуално табло със степени на прогрес, свободно достъпно за всекиго. Лондон се състои от 32-ве общини. Гринуич е една от тях и до голяма степен водещата община спрямо развитията и иновациите в сферата на умните градове, със собствена стратегия от 2014 г. Градът, заедно с община Бургас, е част от Споделени градове – един от клъстърите на иновации, спонсорирани чрез инициативата на Европейската комисия за създаване на вътрешен пазар за умни градове в Европа. Фокусът на Гринуич е идеята за създаването на партньорства между публичния и частния сектор за тестването на различни нови продукти с насоченост градска мобилност. Очаква се до края на 2019 г. автономни автомобили се движат по улиците в града. На индивидуално ниво, комбинацията от подкрепата и политиките на публичния сектор и търговията с данни води до създаването на нови бизнеси и задържането им в града. Land Insight е един такъв бизнес, стартиран преди няколко години, който предоставя услуга насочена към инвеститори, урбанисти, строители и архитекти. Използвайки данни от разрешения за строеж, местни политики, пазарни данни и други, платформата позволява бърз и ефективен анализ на перспективни парцели и терени. Бизнесът от двама души в момента се е разраснал до около 30-40 души с планове за нова платформа, специфично насочена към градски архитекти. Важно е да се отбележи, че партньорите в бизнеса са както компютърни специалисти, така и специалисти по градско планирани, които познават пазара и системата за планиране във Великобритания.
Създадената екосистема постига влияние на международно ниво чрез публикуването на стандарти. Такъв е скоро публикуваният ISO 37106 стандарт фокусиран върху изграждането на умни градове за устойчиви общества. Стандартът е базиран на безплатния за достъп Британски Стандарт PAS 181 (2014). Интересно е да се отбележи, че фокусът на стандарта е не само върху технологията, но и върху основната роля на гражданите в имплементацията на стандарта.
2. Гражданско участие: Пример от Барселона и политическите промени на техния Smart City Plan (до 2016 г.) и Digital City Plan (след 2016 г.)
Подобно на Великобритания, Испания публикува национална програма за дигитално развитие и национална програма за интелигентни градове, част от правителствената политика за привличане на евросредства по време на управлението на партията „Партидо Популар“ (Partido Popular). Стратегията за интелигентните градове изтече през 2017 г. Следващата стъпка, която се имплементира в момента в Испания, е стратегия за интелигенти региони и територии с продължителност до 2020 г. Една от основните сили на испанския контекст е изграждането на мрежата за междуобщинска координация – Red.es, която помага за обмен на добри идеи между градски общини.
Барселона е един от водещите градове, на който до голяма степен е базиран националният план. Първият план на града е иновативен в световен мащаб. Той бе част от администрацията от 2010 г. до 2016 г., с основен фокус върху развитието на бизнеса. Въпреки това съществуват рискове пред инвестициите, които не успеят да се реализират, заради липсата на участие от граждани. До голяма степен националният план за умни градове и различните проекти в местни общини са асоциирани със статуквото. Когато през 2015 г. за кмет на Барселона е избран Ада Колау от новосформираната партия „Барселона Заедно“, основна част от политическата платформа е фокусирана върху приоритизиране на участието на граждани и гражданско общество в дизайна на града. Назначаването на Франческа Бриа като главен технологичен секретар в града води до цялостна промяна на приоритетите и програмите финансирани като част от политиката за умен град. Резултатът е създаването на дигитален град. Дигиталната трансформация на Барселона е с бюджет от €72,000,000. Инициативите са с период от началото на 2017 г. до средата на 2019 г. Един от основните проекти функциониращ в момента е изграждането на Decidim платформа за включване на гражданите в процеса на вземане на решения в реално време. Платформата е свободна за всеки гражданин, но също така е продукт, който общината в момента продава на други общини в Европа, включително Амстердам. Целта е прозрачност и възможност за директен контакт с граждани по проекти в сферата на градската среда. Чрез интегрирането на граждани вероятността за успех на много общински проекти значително нараства.

Не може да споменем Барселона и да не говорим за 22@. Кварталът Ел Побленоу е прототипът на градска лаборатория. Ражда се през 2008 г. като идея за регенерацията на централния индустриален квартал на Барселона. Инициативата е директно свързана с теории на градска управа като „тройната спирала“ – идеята, че за да се създаде градска екосистема за иновации, всеки проект трябва да включва индустрията, академичните институции и местното управление. С течение на времето теорията еволюира и в момента включва гражданско общество като четвъртия кръг, което носи демократична легитимност и широк успех. Кварталът е създаден под формата на градска лаборатория и кани бизнеси да тестват своите технологии. Инициативата 22@ се концентрира около Побленоу, като трансформацията продължава и до днес. Инициативата разчита на малка начална инвестиция, но и на създаването на ясна визия и екип, който да привлича частно финансиране. Подкрепа от общината не липсва, но фокусът е насочен към създаването на социален и финансов капитал чрез развитието на иновативни бизнеси и трансформацията на квартала в атрактивна среда за жители. Според Хосеп-Рамон Ферер, ръководител на проекта за умен град в Бaрселона, до 2014 г. проектът за регенерация на квартала действа като фокус и отправна точка за останалата част от града, същевременно предоставяйки възможността за по-лесен надзор. Дългосрочна визия, базирана на местни нужди и координирана със съществуващи финансови уреди, е ключът към успешна реализация. Технологиите са уред за постигането на цел, не цел сама по себе си. Според Даниел Паул и Аугусти от университета в Лейда, кварталът също така е привлякъл бизнеси от други части на града, лишавайки ги от съществуващи работни места. Вътрешното изместване на бизнеси и граждани е проблем, който често се появява в резултат на проекти, целящи да регенерират западнали квартали чрез цялостна визия. Планиране отрано на мерки, които да се вземат в подобни случаи, е ключово.

Дата на публикация: 20 януари, 2021
Категория: Новини
Ключови думи: На град city Future smart Projects интелигентен бъзещето