Текст Недялко Йорданов - Някога, някога толкова някога колкото девет лета на някаква уличка с няколко думички спря ме веднъж любовта. Беше наистина толкова истинска колкото може да е слънцето весело,старата есен,старото тъжно небе. Весели есенни кестени блеснали ръсеха светли следи.Златни, квадратни, невероятни -изгряваха вредом звезди. Странно тържествена, жертвена, женствена беше земята под нас. Бяхме ний истински, искрени, искащи, мислещи само на глас.Може би времето, може би временно,може би от възрастта -няма ни улички,няма ни думички,няма я в нас любовта.Може би някъде, някога, в някого пак ще се влюбим, нали? Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,нещо пак ще боли. Колко естествено, просто наследствено дойде при нас трезвостта Весели есенни кестени, де сте вий, де е сега любовта? Някога, някога,толкова някога колкото девет лета на някаква уличка с няколко думички спря ме веднъж любовта...
Дата на публикация: 19 януари, 2021
Категория:
Музика
Ключови думи:
Георги
някога
Минчев
Харесайте ни във Facebook