Щурците - Конникът

(м. и ар. Кирил Маричков; текст Волен Николаев) Кой препуска диво в нощта?
Кой ли, слял се с коня си в безумен устрем,
сякаш гони края на света,
свил до болка немите си устни?
Чуй камшика, тънко как свисти, чуй го,
и разсича с ярост тишината.
Коннико, какво ли търсиш ти,
че летиш към края на земята?
Няма да се спреш за миг едва,
няма към какво да се завръщаш!
- Устремът е моята съдба,
рискът е печалната ми същност!
Хората в спокойни нощи спят
в тихите си сънища завити.
Мен ме гони лудият ми път
през нощта нагоре към звездите!
Хората - не бягам аз от тях, зная.
Зная - просто вече нямам време,
нерви, думи, помисли и страх -
аз от тях изплетох своето стреме.
И летя към моя хоризонт
и летя през кулите от пясък!
Миналото си смених със кон
и за мене изборът е ясен!
Аз препускам диво в нощта.
Слял се с коня си в безумен устрем,
сякаш гоня края на света,
свил до болка немите си устни? Хората - не бягам аз от тях, зная.
Зная - просто вече нямам време,
нерви, думи, помисли и страх -
аз от тях изплетох своето стреме.
И летя към моя хоризонт
и летя през кулите от пясък!
Миналото си смених със кон
и за мене изборът е ясен!
Кой препуска диво в нощта?
Аз препускам диво в нощта! (x2)
Кой препуска диво в нощта?
Защо ли, защо ли препускам в нощта?
Кой препуска диво в нощта?

Дата на публикация: 22 ноември, 2020
Категория: Музика
Ключови думи: Щурците Конникът