През Кримската война на 25 юни (7 юли)войските на Омер-паша съсредоточени при Русчук /над 30 хил./ форсирали Дунав и след бой с малочисления руски отряд, упорито отбраняващ остров Радоман на Дунав, овладели Гюргево, със загуби до 5 хил. човека.
Русе израства като един от най-големите дунавски османски градове и след Кримската война от XIX век е избран за административно средище на Дунавския вилает на Османската империя, простиращ се от Варна и Тулча до София и Ниш. В Дунавския вилает, който се свързва с дейността на Мидхат паша, се извършват редица нововъведения, целящи осъвременяването на Османската империя. Водоснабдяването на Русе е едно от тях.
През 1864 е открива първата съвременна печатница в българските земи.[3]
През 1865 за първи път в България улиците получават имена.
През 1866 е завършена първата телеграфна линия у нас между Варна и Русе, минаваща през Шумен. [4]
През 1867 е завършена първата ЖП линия (Русе-Варна).[5]
През 1870 в Русе се провежда първото в страната изложение на местната индустрия и земеделското производство и започва да функционира първата Фабрика за алкохолни напитки на Г. Петру.
През 1876 е построена първата пивоварна фабрика у нас, „Света Петка“.[6]
През 1876 започва работа първата парна бояджийска фабрика „Пенков-Павлов“.
През 1836 г. Русе е с едва 3000 души население.[източник?] Но поради удобните връзки с Истанбул Русе е избран от турците за вилаетски център, което стимулира развитието му. Русе е един от най-големите центрове на българското Възраждане и важно средище на българското национално-освободително движение. Русенският революционен комитет два пъти е определян за централен за вътрешността на страната. Освободителните борби в Русе се свързват с имената на Баба Тонка, Никола Обретенов, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Георги Икономов, Иларион Драгостинов и др.
След Освобождението [редактиране]
Съвременната история на Русе започва на 20 февруари 1878 г., когато руските войски на генерал Тотлебен влизат в града и слагат край на близо петвековния период на османско владичество. Като единствено официално име е установено паралелното на Русчук българско име Русе.[7]
След Освобождението Русе е водещият български стопански и културен център и най-голям град в Княжеството. Седалище е на българското дунавско корабоплаване. Интензивното строителство променя архитектурния му облик и го доближава до средноевропейските градове. В периода 1878-1944 г. в Русе са създадени 416 промишлени предприятия - 164 са предприятията от областта на шивашката, текстилната, кожарската промишленост, 108 са фирмите от хранително-вкусовата промишленост, алкохолно производство, 41 фирми произвеждат химически изделия, 57 – металообработване, машиностроене, електропроизводство, 36 – дървообработване, 10 – керамика и огнеупорни материали. [8]. За няколко десетилетия градът е входната врата на Европа към България. Неслучайно в този период Русе е пионер в редица нововъведения:
През 1878 Русе става първият град в България с градоустройствен план, изработен от руските военни инженери Ожио и Николай Копиткин;
През 1879 в Русе е създадена Дунавската флотилия[9] и първото земеделско училище “Образцов чифлик”, днес — Институт по земеделие и семезнание "Образцов чифлик"; [10]
През 1880 Иван Ведър полага в Русе началото на първата масонска ложа в княжество България - “Балканска звезда”;[11]
През 1881 е построен първият метален кораб;[12]
През 1881 е създадена първата частна банка „Гирдап“;[13]
Първата частна банка в България - „Гирдап“
През 1881 г. е учредено морско училище под името Морско машинно училище, което през 1900 г. е преместено във Варна;[14]
През 1881 е създадена първата фабрика за обработване на кожи на Валентин Месетич и Тасо Елич;
През 1882 гордост на Русе става построената от чешкия индустриалец Йозеф Хаберман „Първа българска парна пивоварна“, проектирана от неговия сънародник Густав Новак; [15]
През 1883 е построена първата метеорологична станция;[16]
През 1883 бележи още една новост — първата българска фабрика за сапун на Кръстю Йорданов;
През 1884 е основано Първото аптекарско дружество в България.[17] [18]
През 1885 в Русе се създава първото Българско техническо дружество;[19]
Съединението и неговата защита [редактиране]
Основна статия: Офицерски бунт (1887)
През 1887 започва работа първата българска плетачна фабрика на Д. Люцканов;
През 1890 е учредена Първа българска търговска камара в България;[20]
През 1890 първата българска фабрика за мебели на Соломон Алкалян е създадена в Русе;
През 1891 е създадено първото застрахователно дружество „България“;[21]
През 1896 е построен първият ръчно задвижван асансьор в България. Намирал се е в сградата „При Чикаго”(сега на ул. "Пирот" 5). В нея са се помещавали хотел, ресторант и модна къща за шапки. Задвижването е ставало ръчно от няколко здрави мъже. Асансьорът е стигал до покрива, където е била лятната градина на ресторанта. [22]
През 1897 се е състояла първата кинопрожекция в България, в заведението на Марин Чолаков в Русе. Собственик на кинематографическата машина и организатор на събитието бил Георги Кузмич. Той прожектирал филм, който показвал посрещането на цар Николай в Париж, един от парижките площади и движещ се влак; Месец по-късно, на 22 март, била организирана и първата прожекция в София.[23]
В Русе са произвеждали първата фабрика за сода и лимонада "Лоза", първата българска фабрика за вратовръзки на С.И.Халасъ и първото столярно дружество "Първий Май". [24]. Тук е роден и първия дипломиран български пилот — Симеон Петров. [25]
Според "Mеждународния алманах за България - 1898 г. - стр 443" [26] през 1898 г. в Русе е имало 4 печатници, 4 тютюневи фабрики, 2 фабрики за сода и лимонада. Най- големите предприятия са били „Братя Бъклови“ - търговия на едро; Акционерно спестително дружество „Гирдап“; Българска търговска банка; Застрахователно дружество България; Химическата фабрика за мастила, восъци и лепила на Филип Симидов; Фабриката за кюнци и пещи - "Труд"; Фабриката за патрони на Йосиф Цанков, Паяков, Израелов и Сие; Парната дъскорезница на Харамби Петков и Син; Столарската фабрика на Бр.Чернев; Железарската фабрика на Вилхелм Беман; Фабриката за картонени изделия и велосипеди на Найвирт и Вебер; Фабриката за цигарени книги на Грацияни и Леви; Химическата фабрика за вакса и вазелин на Стефанов Темов и Сие; Фабриката за сапуни на В.Бъчваров; Фабриката за сапуни на Бр.Дикрянъ и Меликсетян; Кожарската фабрика на Ценковъ, Павловъ и Сие; Фабриката за горни и долни ризи на И. Халачов; Фабриката за бонбони на Н.Кръстев; Пивоварната фабрика „Света Петка“; Фабриката за бира на наследниците на чешкия индустриалец Йозеф Хаберман;
Дата на публикация: 26 март, 2012
Категория:
История и нации
Ключови думи:
RUSE
Харесайте ни във Facebook