Григориански - Момент на Мира - Любов и вечност! Gregorian ft Brightman ' Moment Of Peace '

Григориански - Момент на Мира - Gregorian - Moment of peace Gregorian ft Brightman ' Moment Of Peace '
Арвен, и Лутиен изконни символи на свободната човешка воля...а тя Прекрасната горска фея-елф избра да остане с кратък човекши живот пред вечността но да е заедно с любимият си!! Историята на Берен и Лутиен има наистина централно значение както за митологията на Средната земя, създадена от Толкин, така и за него като личност. Романтичният заряд на легендата, която той сам нарежда сред най-значимите си произведения (и чиято дълга версия в стихове така и не публикува приживе), вероятно е вдъхновен от любовта му към неговата съпруга – Идит Мери Толкин. Писателят неведнъж нарича жена си “моята Лутиен” и дори заръчва на общия им гроб да бъдат изсечени имената на влюбените от легендата. Като романтичен влюбен и доста консервативен мъж, Толкин, разбира се, пише за любовните истории на своите герои по начин, който самият той намира за единствено възможен и подходящ.

И Мелиан, и Лутиен са, както беше споменато, по-високопоставени от своите възлюбени – първата е един вид божество, което взима за себе си елф, а втората е безсмъртна кралска дъщеря, която избира човешката участ заради чувствата си към един изгнаник. У Толкин често мъжът е този, който първоначално бива очарован, омаян и понякога в прав текст омагьосан, а жената е тази, която прави избора – да приеме или не предложеното й сърце, както и да го чака или да се втурне в събитията на епохата като негова спътница и понякога водачка. Така в историята на Турин (още една от водещите глави в “Силмарилион” и предание за Древните дни) елфическата девойка е ухажвана от свой сънародник, но сама предпочита смъртен герой. Разбира се, легендата за Турин е едно от най-мрачните произведения на Толкин; тук нямаме любовна история, а само безкрайното нещастие и обреченост на всички участници в трагическото действие, но остава фактът на избора. Жената прави своя избор и той е да обича по-нископоставен от нея мъж. А в “Легенда за Арагорн и Арвен” от Приложенията към “Властелина...” проличава, че жената може да бъде благосклонна към влюбения в нея, но да чака мига на неговото издигане, за да го потърси. Арвен и баща й Елронд се отнасят с умерена благосклонност към ухажването на Арагорн, но самият герой знае, че няма да получи ръката на любимата си, докато не стане крал. Тук мотивът за избора на жената се преплита с този за издигането на мъжа заради нея, както става и в романа за феята Мелюзина от края на ХІV в., за който ще споменем и по-нататък.

Това пряко ни отвежда към законите на куртоазната любов, възникнала като норми и набор от поведенчески правила в земите на днешна Южна Франция през ХІІ в. Толкин неведнъж е отричал преклонението на романтиците към “Рицарската епоха” като фалшив идеал, но героите му (особено, но не само в любовните си истории) се държат като образцови рицари според канона на провансалската, а и на севернофренската куртоазна литература, запазена в романи, балади и хроники.

Трубадури като Рембо дьо Вакейрас, Гийом ІХ, граф на Поатие и дук на Аквитания или Бертран дьо Борн, както и авторите на първите рицарски романи като Кретиен дьо Троа, Томас и Берюл говорят неизменно за “службата” на влюбения към неговата дама. Като “дама” не е синоним на “жена”, нито дори просто на “благородничка”, а идва пряко от къснолатинското “domna”, т.е. “господарка”. Така например Жофроа Рюдел дьо Блайа (ср. са ХІІ в.) възпява любовта си “отдалече” към графинята на Триполи, която никога лично не е виждал, но на чието име и чест е готов да служи само заради разказите за нейните добродетели (и красота), които е чувал от поклонници, завърнали се от Светите земи. Доколкото Мелиан, любима на Тингол, е божествена фигура, може би тук е уместно да припомни, че според някои изследователи култът към дамата на сърцето идва от крайни форми на култа към Света Богородица. Действително, някои рицари и трубадури в молитвите си преди битка или друго изпитание са добавяли и името на своите любими като един вид същества, на чиято помощ разчитат. Също така част от кодекса на куртоазната любов е искането на талисман или любовен знак от дамата – това обикновено е определен аксесоар от облеклото на жената (декоративен ръкав, ръкавица, воал, кърпичка, шарф) или кичур от косите й. Към това също ще се върнем по-късно. В Средните векове, когато вярата в чудотворни икони и мощи от светци е изключително разпространена, любовният знак понякога замества или поне допълва “вълшебното” снаряжение на рицаря, което трябва да го опази от злощастие. Все пак, доколкото в битка носенето на нагръдна икона, малко ковчеже със свети мощи или просто кръст има за цел запазването на живота на носителя, дамските знаци на внимание се появяват върху доспехите най-често по време на турнири, които са par excellence светски събития. Тук те отново имат своята “защитна” функция, но са и донякъде показни. Може би най-типичният знак на куртоазната любов е рицарят по риза – това е мотив от ХV в., разглеждан в “любовните съдилища” на бургундския дук. Рицар е задължен от своята дама да се яви на турнир без доспехи, само по нейна риза. Той се сражава и спечелва турнира, макар че целият е покрит с кръв, прах и рани. Мотивът пряко напомня покрова на Света Богородица, който тя замята (по подобие на античната нимфа, спасила Одисей от удар в скалите с пояса си) над ония, които се намират под нейна закрила. Може би най-популярният предмет, даден от дама на мъж, е ножницата на меча Екскалибур (Каледфулх или Калибурн в по-стари уелски източници), която Езерната владетелка дава на крал Артур и която е по-ценна от самия меч, защото предпазва оня, който я носи, от загуба на кръв, колкото и дълбоки да са раните му.

Подобен мотив намираме и у Толкин, макар и не толкова експлицитен. На първо място тежките черни коси на Лутиен могат да покрият нея или любимия й в случай на опасност или да разпръснат тежко ухание, което да приспи врага им. Нейните магьоснически умения също така могат да придадат и на самата нея, и на Берен формата и свойствата на други същества, така че те незабелязани да преминат през вражеска стража. Също така и Арвен във “Властелина на Пръстените” ушива и извезва с герб знамето, под чиято закрила любимият й Арагорн ще препуска към победа в битката на Пеленорското поле. А владетелката на Лориен Галадриел облича своите гости в елфически плащове, които ги предпазват по едва ли не вълшебен начин от очите на врагове. В този смисъл властните и царствени героини на Толкин приличат на много от средновековните куртоазни дами, които невидимо бдят над своите верни рицари. Самата Галадриел може би напомня най-много на феята Мелюзина от романа на Жан д’Арас, която сама създава владение и царува в него за своя прослава и за изгода на своя съпруг Реймонден, когото е издигнала от изгнаник до родоначалник на могъщата династия Люзинян.

Темата за куртоазното ухажване във “Властелина...” може да бъде подета още в началото на романа, в момента, в който Фродо и другарите му са отведени в дома на горския Стопанин Том Бомбадил. Доколкото куртоазията е изискано поведение, подходящо за “cour”, т.е. за аристократичен двор, то Фродо се държи куртоазно при срещата си със Златоронка, любима на Бомбадил. Щом я вижда, той се стъписва и известно време не успява да проговори. Тук отново се проявява типичният за Толкин (и за рицарската литература на Средновековието) мотив на омайващата дама. Когато си връща дар-слово, Фродо заговаря направо в стихове, с които възхвалява прелестта на домакинята си. На няколко места в текста Фродо нарича Златоронка “прекрасна моя дама” и неговите любезности развеселяват Том (към това ще се върнем по-нататък) и очароват Златоронка, разбира се, в рамките на изключително, бих казал Толкиновско, благоприличие. На раздяла Златоронка се обръща към него с думите: “Сбогом, Приятелю на елфите! Щастлива бе нашата среща!” (1.) Тяхната среща може да бъде сравнена с тази на Персевал от романа на Кретиен или на прототипа му, уелския див рицар Передур, с прекрасната дама в шатрата, която по-късно се оказва кралска дъщеря и стопанка на Замъка на Граала. Както хобитите са “недодялани пътници”, така и Передур е див човек от планините, който остава лишен от дар-слово при първата си среща с прекрасната дама, на която подарява пръстена, даден му от собствената му майка.

Може би най-куртоазните страници във “Властелина...” са тези, на които са описани отношенията между джуджето Гимли и владетелката Галадриел. Гимли принадлежи към народ, който не се слави с умението си в песните, словата и изобщо в изискаността. Толкиновите джуджета (а оттам и джуджетата на други автори на приказна фантастика) като правило са грубовати по поведение, а уменията и се простират в миньорството, ковашкия занаят и пехотния бой с оръжия като секира или боздуган. Песните им (а песните на различните народи у Толкин са от огромно значен А ако се чудите коя конкретна героиня на Толкин е била вдъхновена от неговата съпруга Едит, е достатъчно да посетите гробовете на писателя и жена му, или просто да видите снимки оттам. На едната надгробна плоча пише „Джон Роналд Роул Толкин – Берен“, а на другата – „Едит Мари Толкин – Лутиен“.
Текст
Mm Mm Mm Mm Mm
Ah Ah Ah Ah Ah
In moment of piece
Ah Ah Ah Ah Ah
Ah Ah Ah Ah Ah
Come now, come by our side
A place where you can hide
We are the sunshine
Rest your soul here
And you'll find
We are the energy
We give the world to thee
Hold up your heart now
We will ease pain from your brow
When the world is in tatters
And destruction is near
You can come with us here
When the people are strangers
You'll rest here with me
In a moment of peace
Come now, come by our side
A place where you can hide
We are the sunshine
Rest your soul here
And you'll find
We are the energy
We give the world to thee
Hold up your heart now
We will ease pain from your brow
Light up the dark below,
See through the stars,
Reach to the earth's flow
Drift in the joy of our hearts,
Unleash the energy,
Taste of the wine
Drink as a soul
That knows now, power divine
In a moment of peace

Дата на публикация: 23 октомври, 2020
Субтитри от: Seven_
Категория: Музика
Ключови думи: от of Moment ft момент peace BRIGHTMAN Gregorian Григориан вселената!