Камелия Тодорова Стая на релси

Защо от тази гара
не заминава никой?
Защо си спомням хора
и през лято, и през зима?

Защо в трева потънал,
един вагон старее?
Защо си спомням хора
и през пролет, и през есен?

Защо сега ме заслепяват
потънали в земята релси
и търся следи от съдби,
и лица по стъклата,
нощна гара,
много думи,
и ръце, и ръце
за сбогом.

Защо от тази гара
не заминава никой?
Защо си спомням хора,
без които трудно дишам?

Дата на публикация: 10 април, 2020
Категория: Музика
Ключови думи: Камелия Тодорова стая релси