Родина

Уж пак небето ти е топло синьо,
вековно ехо с гръм глъчи.
Но ти умираш пред очите ми, Родино,
пред моите избодени очи.

Чедата ти, отвлечени в невяра,
безименни, безродни, без съдба.
Но ти не плачеш – казват, че си вече стара,
но точно аз не ще те погреба...

Топя в горчивото ти, старо вино,
отровата от моите коси.
Не можеш да загинеш преди мен, Родино,
живей във мен и мен спаси!

С деца и старци ще стъкмя огньове,
ръждиво слънце в синева.
И самодиви – бели сенки ще сноват отново,
в гората ти, по вечната трева.

Ще победя смъртта ти с ледни длани,
и с три синджира нищета.
Ще изцедя кръвта си в жадните ти рани –
последно моя на света.

Текст: Цветан Начев
Музика: Асен Масларски
Песента "Родина" е в изпълнение на Милица Божинова и Асен Масларски

Дата на публикация: 3 март, 2020
Категория: Музика
Ключови думи: България майка Родина