Най-Голямата Тайна На Света The Secret (Част 2) (БГ Превод) Преди няколко години нобеловият лауреат проф. Албърт Швайцер, запитан от журналисти, „Професоре, какъв е проблема с хората в днешни времена?” отговори след мигновенно мълчание: „Хората просто не мислят!”
Точно по тази тема бих желал да ви говоря днес. Ние живеем в златен век. Това е ерата, за която човечеството е работило, очаквало, и мечтало от хиляди години. Ние живеем в най-богатите времена в историята, в които има множество възможности за всеки един от нас.
Обаче, ако вземем за пример 100 човека, които започват на равни начала на възраст 25 години, знаете ли какво ще стане с тях докато достигнат 65-годишна възраст? Всички от тези 100 човека вярват в началото че ще бъдат успешни. Те са ентусиазирани към живота, имат специална искрица в очите, вървят гордо изправени и животът им изглежда като едно интересно приключение.
Но когато станат на 65, само един ще е богат, четирима ще бъдат финансово независими, пет още ще работят, и 54 ще бъдат бедни и ще разчитат на другите за ежедневните си нужди.
Само пет от тези 100 човека успяват! Защо толкова много се провалят? Какво се случва с искрицата, която е там като са на 25 години? Какво се случва с мечтите, надеждите, плановете, и защо има такава голяма разлика между какво хората желаят да направят и какво всъщност постигат?
ДЕФИНИЦИЯ НА УСПЕХА
Преди да говорим за успеха, ние трябва да го дефинираме и ето това е най-добрата дефиниця, която съм успял да намеря. „Успех, това е постепенната реализация на стойностен идеал.”
Успех, това е учителят, който преподава, защото това иска да прави. Успех е предприемачът, който започва своя фирма, защото това е неговата мечта—това иска да прави. Успех е човекът, който иска да стане най-добрият в своята сфера във компанията, за която работи и започва да действа за реализирането на тази цел.
Успех е всеки, който реализира достоен предварително решен идеал, защото това е искал и решил да направи. Но само един от всеки 20 човека прави това. Останалите се провалят.
Известният психиатър Роло Мей написа една прекрасна книга със заглавието „Човекът в търсене на себе си.” В тази книга той заявява, „Противоположното на куража в нашето общество не е страха, а конформизмът.” И ето ви причината защо толкова много хора се провалят. Конформизмът, това са хората действащи като всички останали без да знаят защо го правят и накъде са тръгнали.
Ние се научаваме да четем до седемгодишна възраст. Научаваме се да се издържаме финансово до 30-годишна възраст. Много често тогава не само издържаме себе си, но също така и цяло семейство. И въпреки това до 65-годишна възраст не успяваме да се научим как да станем финансово независими в най-богатите времена, които някога са съществували. Защо? Защото конформираме! Повечето от нас се държат като грешната обществена прослойка, а именно 95-те процента, които не успяват.
ЦЕЛИ
Чудили ли ли сте се някога защо толкова много хора работят толкова здраво и честно без да успеят да постигнат нищо особено и защо други, които сякаш не работят толкова здраво, взе пак успяват да постигнат всичко? Те сякаш притежават „магическо докосване.” „Всичко, което той докосне се превръща в злато.” Забелязали ли сте че човек, който е постигнал успеха, продължава да постига дори и повече успехи? А, от друга страна, забелязали ли как човек, който се е провалил, продължава да се проваля?
Разликата идва от целите. Хората с цели успяват защото те знаят накъде са тръгнали. Толкова е просто. Провалите, от друга страна, вярват че животът им е предрешен от обстоятелствата, от неща, които им се случват, от външни сили.
Нека да вземем за пример кораб, чието пътуване е напълно планирано. Капитанът и екипажът знаят точно закъде корабът е тръгнал и колко ще му отнеме да стигне дотам—те имат крайна цел. И затова 9,999 пъти от 10,000 те ще я постигнат.
А сега нека да вземем за пример друг кораб, също като първият, но този път нека да не сложим екипаж и капитан на него. Нека да го оставим без крайна цел, без дестинация. Само стартираме машините и го оставаме да се движи. Мисля че ще се съгласите че дори и да успее да излезе от пристанището, той или ще потъне, или ще се разбие на някой пуст бряг. Той не може да стигне доникъде защото няма дестинация и управление.
Същото важи и за човек. Човечеството е устроено така, че не да попречи на силните да спечелят, а да попречи на слабите да загубят. Днешното общество може да бъде оприличено на военен конвой. Прогресът на цялото общество е забавен, за да се предпази най-слабата връзка, както и морският конвой трябва да се движи със скорост, която позволява на най-бавният плавателен съд да запази формация.
Затова е и толкова лесно да се живее сносно днес. Не се изисква особено мислене или талант човек да издържа себе си и семейството си днес. Има едно така наречено плато от „сигурност,” ако разбира се това иска човек. За да успеем, обаче, ние трябва да решим колко по-високо от това плато да се прицелим.
През цялата история великите мъдреци и учители, филосови и пророци са били в несъгласие относно много различни неща. Само по една тема, обаче те са в абсолютно съгласие—ключът към успехът и ключът към провалът е този:
НИЕ СЕ ПРЕВРЪЩАМЕ В ТОВА, ЗА КОЕТО МИСЛИМ
Това е странната тайна. А защо казвам че е странна и защо я наричам тайна? Всъщност, това изобщо не е тайна. Тя е била първо популяризирана от първите мъдреци, и се появява на много места в Библията. Но много малко хора са я научили и я разбират. Точно затова е странна, и точно поради толкова странна причина е все едно тайна. Вярвам че можете да вървите по главната улица на градът, в който живеете и да питате хората, които срещате, коя е тайната на успеха. Ще мине поне един месец докато срещнете дори и един човек, който да може да ви отговори правилно.
Марк Аврелий, великият Римски емператор, е казал: „Животът на човек изцяло зависи от мислите му.”
Дизраели е казал, „Всичко става, ако човек е готов да изчака. Човек с решително крайна цел задължително я постига, защото нищо не може да устои воля, която е готова да рискува съществуването си за нейното постигане.
Уилям Джеймз е казал, „Ние трябва хладнокръвно да действаме сякаш нещото под въпрос е истинско и то задължително ще стане истинско, като така се свърже с живота ни, че стане реалност. То ще се обвърже с нашите навици и емоции по такъв начин, че нашите интереси към него ще бъдат характеризирани от вяра.” Той продължава, „значи вие трябва наистина да желаете тези неща и да ги желаете ексклузивно, и да не желаете по същото време сто други несъответващи неща.”
Моят стар приятел проф. Норман Винсънт Пийл поставя нещата по следния начин: „Ако мислиш по негативен начин, ще получиш негативни резултати. Ако мислиш по позитивен начин, ще постигнеш позитивни резултати.”
Джордж Бърнард Шоу е казал: „Хората винаги винят обстоятелствата си за състоянието си. Аз не вярвам в обстоятелства. Хората, които успяват в този свят са хората, които тръгват да търсят обстоятелствата, които искат, и ако не могат да ги намерят, ги създават.”
И така, доста е очевидно, нали?
Ние ставаме това, за което мислим. Човек, който мисли за конкретна и достойна цел ще я постигне, защото за това и мисли. От друга страна, човек, който няма цели и не знае за къде е тръгнал и чиито мисли са обсебени от бъркотия, тревога, страх и притеснение, ще създаде живот на неудовлетвореност, страх, тревога и притеснение. И ако не мисли за нищо, то той ще стане нищо.
КАКВОТО СИ ПОСЯЛ, ТОВА ЩЕ ЖЪНЕШ
Човешкото съзнание е много подобно на земеделската земя. Земята дава на фермера избор. Той може да посее в нея каквото си иска. Земята не я интересува. Решението е на фермера. Човешкото съзнание, както и земята, ще ти върне това, което посееш в него. Ако посееш две семена—едното царевично, а другото, кучешко грозде, което е смъртоносна отрова, и се грижиш за тях и ги поливаш, какво ще се случи?
Помнете че земята не я интересува. Тя ще ни върне отровата в абсолютно също изобилие както и царевицата. И така двете растения израстват—едното царевица, другото кучешко грозде, или както се казва в Библията—„Каквото посееш, това ще пожънеш.”
Човешкото съзнание е много по-плодотворно, много по-невероятно и мистериозно от земята, но работи по същият начин. То не се интересува какво ще посеем в него—успех или провал. Конкретна и стойностна цел или обърканост, неразбирателство, страх, притеснение, и т.н. но това, което посеем, то ще ни върне.
Проблемът обаче се състои в това, че съзнанието ни идва като стандартно оборудване при раждане. То е безплатно. А нещата, които са безплатни, ние не ц
Парадоксът е в това, че точно обратното е вярно. Всичко, което е наистина ценно в живота идва безплатно—нашето съзнание, душа, тяло, надежди, мечти, амбиции, интелигентност, обич към семейство, деца, приятели и родина. Всички тези безценни неща са безплатни.
А нещата, които ни струват пари са всъщност много евтини и могат да бъдат заменени по всяко време. Един нормален човек може фалира напълно и пак да забогатее. И това може да го направи няколко пъти. Дори и ако дома ни изгори, можем да го построим отново. Но нещата, които сме получили безплатно, тях не можем да ги заместим никога. Съзнанието ни е способно да върши всяка една задача, която му поставим, но въпреки това ние по-скоро го използваме за малки работи, вместо за големи. Затова реши сега. Какво искаш? Посей тази цел в съзнанието си. Това е най-важното решение, което някога ще направиш в целия си живот.
Искаш ли да преуспееш в сегашната си работа? Или искаш да се издигнеш в сегашната в твоята организация или обществото, към което принадлежиш? Или искаш да забогатееш? Всичко което трябва да направиш е да посееш семето в съзнанието си, да се грижиш за него, да работиш постоянно за постигането на целта си и тя ще стане реалност.
И не само че ще стане реалност, тя няма начин как да не стане. Вижте, това е закон—както законите на гравитацията на Сър Айзък Нютън. Ако се качиш на покр
Дата на публикация: 7 февруари, 2020
Субтитри от:
smiles
Категория:
Новини
Ключови думи:
The
се
На
За
secret
(част
Света
(бг
това
2)
тайна
Което
ние
голямата
Превод)
мислим
ПРЕВРЪЩАМЕ
Харесайте ни във Facebook