Елизаветинския Манастир

Първовърховни апостоли Петър и Павел – Петровден по стар стил, в Дивеево беше слънчево и топло, тъкмо като за наше посрещане. След като минахме през портал и оградата на манастира се отправихме към Поклонническия център, където ни настаниха. Бях в стая с трима човека, но вътре, че и отвън помещенията бяха направо луксозни. Килими, мебелировка, санитарни помещения – всичко беше отлично. Естествено телевизор нямаше – не се полага, пък и няма кой да обръща внимание на „кутията с рога“. Веднага отидохме до столовата, където на ниски цени се предлагаше ядене. Два пъти успяхме да ядем и съм доволен, прилична столова, местна храна. След това дойде гид на групата и ни разведе из манастира – показа храмовете отвън и разказа историята им. Жената се радваше най-много на слънчевото време. Много не запомних от разказа. Само си спомням, че ни заведе на гроба на Мотовилов, Николай Александрович, човекът, с който св. Серафим Саровски е провел знаменитата беседа за целта на християнския живот и с който и други чудеса са ставали. Гробът е разположен встрани, вдясно от Казанската църква – първата по реда на църквите на манастира. На гроба растеше бреза, която е удивителна, тъй като когато комунистите са разваляли манастира и гробищата и са искали да махнат брезата, зъбът на греблото на багера се счупил и останал забит в брезата, даже го показаха, което е истинско чудо. По-късно по брезата, тъй като се знае, че е на гроба на Мотовилов са открили и неговия и гробовете на дивеевските светици – Александра, Марта и Мария, които са били на гробище в непосредствена близост и така са открити мощите на дивеевските светици. Направо изтръпнах като видях гроба, защото значението на Мотовилов е огромно за православния свят поради запазените беседи със св. Серафим Саровски. Казват, че записките са открити по-късно от Сергей Нилус, който не можел да разчете почерка на Мотовилов и направо изпаднал в отчаяние, но по чудо изведнъж започнал да ги разчита и така благодарение на него са запазени. Другото нещо, което си спомням от разходката на гида беше обяснението в началота на светата Канавка, което ще разясня по-нататък в разказа за светата Канавка. След като се разделихме с гида се насочихме към съборния Троицки храм. Там вървеше служба, вероятно вечерня и имаше опашка от порядъка на около 100 м. хора извън храма, които чакаха да се поклонят на мощите на св. Серафим Саровски. Опашката беше към страничния вход вляво на храма. Застанах и аз, но опашката вървеше сравнително бавно. Тъкмо стигнах най-отпред на стъпалата пред храма и ни спряха пред загражденията, при които пускаха хората да влизат на групи за опашката вътре в храма. Бях първи на загражденията. Гледам сложиха платче – много красиво, специално с изображение на гълъб на изхода от храма и по едно време се усетих, че може би ще излиза делегация и затова ни спряха. Почнах да се настройвам вътрешно и реших, че ако минат митрополити ще си поискам благословение. Така и стана. Изведнъж пристигна или казано направо долетя група от 4 монахини отвътре, които както ходеха така и пееха – абсолютно стройно и точно по руски маниер – бързо и хармонично и както бързо пееха, така и ходеха сякаш не стъпваха на земята. Ръководеше ги мъж – монах или свещеник, явно нещо като диригент и след това дойде делегацията. Най-отпред беше владика и аз веднага си поисках благословение и той ме докосна по главата с леко потупване и каза „С праздником!“

Дата на публикация: 18 януари, 2020
Категория: Новини
Ключови думи: манастир Елизаветинския