Културата Кловис, Северна Америка

Праисторическата североамериканска култура Кловис датира от периода 10 000 години пр.н.е. Тя се е развивала в централните и южни равнинни части на континента. Там тези общности развили вероятно най-ранната индианска култура, от която са намерени множество каменни копия и остриета, развити от по-прости инструменти. Генетични изследвания показват, че хората от Кловис са дошли от Североизточна Азия, като единственият им път оттам до Северна Америка минавал от Чукотка през ледените земи на Аляска – през замръзналия тогава Берингов проток, свързващ двата континента. Обществата постепенно се разселили на юг към Централна и Южна Америка.

Дълго време учените считат, че хората от Кловис са първите хора, използвали оръдия на труда в Северна Америка. Тази теза обаче е опровергана с откриването на още по-стари каменни артефакти в коритото на река в Тексас. Археолозите датират откритията между 13 200 и 15 500 години. Тъй като артефактите не предполагат, че цивилизацията Кловис е съществувала като такава по-рано, отколкото се смяташе, затова учените предполагат, че е имало друга група хора, които са използвали различни видове инструменти. Тезите са, че може би тя е била заменена или еволюирала в културата Кловис. Инструментите на тази група от хора са много по-леки от тези, използван от хората от Кловис, което предполага, че те са били по-мобилни ловци и са се придвижвали бързо – съвсем различни от Кловис, които имали по-тежки инструменти.

Има няколко теории за изчезването на Кловис – някои посочват като причина намаляването на популацията на едрите животински видове, така наречената мегафауна, както и по-малката мобилност на индианската култура, което довежда до разцепване на общностите и създаване на нови култури, като например Фолсъм. Друга теза посочва като причина за изчезването на Кловис избиването на мамутите и други животни, като това предизвиква глад сред хората. По-крайно настроени учени смятат, че комета се разбива в района на Великите езера и е основен фактор за западането на цивилизацията на древните индианци.


Анасазите, Северна Америка, днешни Съединени щати

Още една, по-късна, североамериканска цивилизация – тази на анасазите, носи мистиката на своята история и западане. Анасази са индианска култура, съществувала на територията на съвременните американски щати Колорадо, Юта, Аризона и Ню Мексико. Тя е интересна на учените по много причини, сред които оставените на много места в района развалини на скални жилища. Тези развалини са част от националното културно наследство и са под защитата на ЮНЕСКО, както и много посещавана дестинация в Съединените щати. Древните анасазки градчета са били свързани със стотици километри изградени пътища.

Според археолозите анасазите са имали много добри познания за изработката на керамика и текстилни изделия, както и за изкуственото напояване в тези полупустинни и пустинни райони. Хората от тази култура са се интересували от движението на слънцето и са оставили множество интересни рисунки по скалите. Съвременните наследници на анасизите са зуните и хопите, които са част от народа пуебло. В началото древните индиански общности се занимавали с лов и събирачество, а по-късно започнали да водят уседнал живот и да култивират царевица, фасул и тикви.

Макар да са много известни със своите каменни жилища, изсечени директно в скалите, анасазите и тяхната култура са забулени в мистерия. И до ден днешен, например, учените не могат да кажат със сигурност в кой период точно се е зародила цивилизацията. Счита се, че периодът е някъде към 1200 година пр.н.е. Терминът ‘анасази’ означава ‘древен враг’ и е въведен в края на по-миналия век, но той не е признат от съвременните пуебло. Най-известното селище на анасазите се намира в националния парк Меса Верде, но останки от тази цивилизация могат да се видят и на други места в района – националния монумент Ховенуип, каньоните Чако и Де Шейи.

Около 1300 година древните индианци изоставили домовете си в скалите и се разпръснали. Учените смятат, че това било продиктувано от пренаселването, от лошите реколти и засушаването в района, което довело до недостиг на прехраната. Някои историци пък смятат, че само промените в средата не е достатъчна причина за това разселване, и вероятно са намесени политически и социални причини – например конфликт или нападение.