[url]http://rozzata.blog.bg/drugi/2014/03/01/.1243452[/url]

Следният материал се явява откъс от едно проучване направено от Джон Дийн през 1833 г. относно култа към змията наречен с термина „офиолатерия“ („ophiolatreia“). През целия си живот авторът е напълно посветен на тази тема и търси свидетелства навсякъде. Той изследва масивна база данни от древността, пътеписи, легенди и фолклор. В голяма част от книгата си описва древни мегалитни храмове и комплекси като репрезентации на змии. Неговите проучвания добавят още една частица към специалната роля, която змиите и влечугите играят в религията и митологията.



Мексико
Всеки детайл в религията на Новия Свят, открит от Кортез и Пизаро свидетелства за един общ произход на вярванията заедно с тези в Египет и Азия. Същото поклонничество към слънцето, същите пирамидални монументи и същото съпътстващо ги поклонничество към змията се явяват техен отличителен белег.
От Хосе Акоста – един от първите европейци, който предоставя детайлна картина на физическата и човешката география в Латинска Америка и чиито изследвания за индианските цивилизации и Новия Свят са основен източник на информация в продължение на няколко века – научаваме, че храмът на Вицлипуцлие бил построен от големи каменни блокове във формата на змии прикрепени една към друга, а стените на огражденията също били изрисувани с фигури на змии. Този бог – Вицлипуцли, държал в дясната си ръка жезъл във формата на змия, а четирите краища на „ковчега“, в който стоял били завършени с издълбано изображение на глава на змия. Вицлипуцлипредставлявал небесносиня фигура, от чиито две страни били надвиснали главите на две змии.


От Самуел Пуркас (духовник, който публикува няколко тома с истории на пътешественици до чужди страни) пък научаваме, че мексиканския месец е бил разделен на 20 дни като змията и дракона символизирали два от тях. В Мексико имало също и храм посветен на „бога на въздуха“, а вратата му била оформена така, че да представлява устата на змия.

Мексиканците обаче в никакъв случай не се ограничавали само със символично почитане на свещената змия. Както и при много други нации, които почитат змията, те държали живи змии като пазители на дома в техните собствени жилища. Един друг доста интелигентен пътешественик, на който трябва да бъдем доста задължени за наблюденията които прави във връзка с мексиканските култове, ни информира, че „гърмящата змия е била обект на дълбока почит и поклонничество сред тях“ и че „репрезентации на влечуги от всякакъв вид много често се срещат сред останките на техния древен култ“. Най-добрата такава, за която се знае че съществува може да се види в една изоставена част на Домениканския манастир, който се намира точно срещу сградата на инквизицията. Змията е извита във вертикална позиция, а челюстите й са издължени. Изобразена е точно в момента, в който яде елегантно облечена жена, която се вижда в устата на това огромно влечуго смачкана и нарязана на парчета.
Отливка на подобен ужасяващ идол била донесена до Англия от г-н Бълок и напълно потвърждава множеството твърдения на испанците, които първи завладяват Мексико, че хората от тази земи са почитали идол във формата на змия. Бернал Диас дел Кастильо, който придружавал Кортез бил представен на Монтесума във вътрешната част на главния храм, чието описание е представено по следния начин:



„Когато се изкачихме до най-високата част на храма, видяхме платформа на която имаше големи камъни, заедно с хората, които щяха да бъдат пожертвани. Там имаше голяма фигура представляваща дракон, а около нея имаше много кръв... Кортез тогава се обърна към Монтесума и го помоли да му направи услуга и да ни покаже неговите богове. Монтесума първо се консултира с жреците и ни поведе в една кула, където имаше нещо като салон. В него имаше два жертвени олтара, силно украсени с красива дърворезба, а над олтарите имаше гигантски фигури представляващи дебели мъже. Този отдясно беше Вицлипуцли, техният бог на войната с ужасяващо лице и очи. Тази фигура беше изцяло покрита със злато и скъпоценни камъни, а тялото му свързано със златни змии. Пред идола имаше чиния с тамян заедно с три сърца на човешки жертви, които горяха смесени със смола... Отляво стоеше друга страшна фигура, с лице наподобяващо на мечка... Това беше богът на адските региони... неговото тяло бе покрито с фигури представляващи дяволи с опашки съставени от змии... На това място имаше нещо като огромен барабан, който беше направен от кожата на големи змии... На известно разстояние от храма се издигаше една кула на чиято врата бяха изправени страховити идоли подобни на змейове и дяволи, а пред тях стояха маси и ножове за жертвоприношение.“

За следващия откъс съм задължен на г-н Бълок, който ни казва, че фигури подобни на гореспоменатата, но в по-малки размери били моделирани от камък и пазени от мексиканците като пенати (пазители на дома). Една такава фигура той донася в Англия. Освен това г-н Бълок донесъл от Мексико и отливка на идол, който той нарича „богинята на войната“ и я описва по следния начин:

„Този чудовищен идол заедно с неговата поставка e 3,65 метра висок и 1,21 метра широк... Формата му е отчасти човешка, а останалото е съставено от гърмящи змии и тигър. Главата е доста широка, изглежда все едно е съставена от две обединени гърмящи змии, зъбите стърчат от устата, а върху тях били втривани все още пулсиращите сърца на нещастните жертви като акт на напълно приемливо жертвоприношение. Тялото прилича на деформирана човешка форма, на мястото на ръцете има глави на гърмящи змии, поставени на квадратни цокли и свързани с орнаменти от ресни. Около талията имало пояс, който оригинално бил покрит със злато. А зад него стигайки почти до земята и частично покривайки разцепените стъпала, се спускало покривало изцяло съставено от гърмящи змии, които местните наричат „одежда от змии“... Между стъпалата спускайки се от тялото, друга навита змия е навела глава към земята.“

Хосе Акоста също споменава, че мексиканците са правели човешки жертвоприношения на бог Виракоча, а главата на нещастната жертва, която следвало да бъде убита била държана в дървен нашийник изкован във формата на змия.
Питър Мартир също споменава за голям змийски идол в Кампийчи (Югоизточно Мексико), който бил направен от камъни и битум и представлявал акт на поглъщане на мраморен лъв от змията. Гравюра на този идол е дадена в книгата на Джон Оджилби „Америка“ на стр. 77 от 1671 г. (тази книга всъщност е превод от холандски с някои допълнения и в момента се продава в някои он-лайн магазини за „скромната“ сума от $65 000 – бел. Alien). Когато за първи път бил видян от испанците идолът все още бил топъл от кръвта на човешките жертви.

От всички творби, с които може да се направи справка по темата, тази на М. Аглио е най-забележителна. Съдържа репродукции на почти всички ацтекски рисунки познати в Европа, заедно с литографски репрезентации на скулптури и други монументи на тези интересни хора. Тези рисунки и скулптури изобилстват със свидетелства за мексиканската офиолатерия (култ към змията) и доказват че почти е нямало мексиканско божество, което да не е символизирано от змия или дракон. Много божества са изобразени държащи змии в ръцете си, а малки фигури на жреци са представени със змии над главите си. Това ни напомня убедително за жреците на египетската богиня Изида, които са представени в скулптура със свещената отровна змия над главата и конус в лявата ръка. И за да потвърдя взаимовръзката на всички култове на змията по света – мексиканските рисунки, както и египетските и персийските йероглифи, описват змийската емблема с преплетените змии във всякакви вариации. Една отличителна такава присъства в колекцията от скулптури на М. Алард, при която всеки от драконите които я образуват има по една човешка глава в устата си! Боговете на Мексико често са изобразявани да се бият със змии и дракони, а някои богове (а понякога и хора), са представени да водят разговори с тези отвратителни създания. Едва ли има елемент, който да е част от мистерията на култа към змията, който да не може да бъде забелязан в мексиканските вярвания.
Можем ясно да видим, че в земите на Мексико змията е била свещена и емблематична за повече от един бог – това е един извод, който спокойно може да обхване почти всяка друга нация, която обожествява този символ. Това е забележителен и ценен факт, защото доказва, че змията е символ за който е присъща божествеността, а не е просто представяне на някакви ексцентрични качества, които притежават определени богове, а други не.
Змията е навлязла в религията на мексиканците и като талисман. Когато някой се разболеел веднага бил изпращан жрец, напарфюмирал пациента, обръсвал косите му и увесвал змийски кости около врата му. През 1531 г. в Кулиакан, Нунес де Гусман открил къщи изпълнени с хиляди змии смесени заедно. А техните жители проявявали голяма почит към тях, защото според тях дяволът често им се появявал в тази форма.


Перу
Перуанците проявяват същото змиепоклонничество както и мексиканците. Те почитали богинята Изида и имали обичай да я представят заедно с две змии до нея. Независимо дали този образ отговаря точно на Изида или някое друго божество едно е сигурно – култът към змията е господствал в Перу. В храма на Пачамана близо до Лима преданията говорят, че дяволът е говорел чрез видения и е давал на оракулите отговор като понякога те виждали петниста змия.
По подобен начин за гадаене били използвани „nachash“ (което означава змия на юдейски) и лилавата змия в Гърция. Традицията в Пачамана силно напомня за историята на смокът от Епидаурус, който при важни поводи излизал от убежището си и се показвал на поклонниците.
В провинцията на Перу, Топира, испанците видели храм, пред който имало ров, а до него огромно изображение на змия захапала опашката си. Всяка година един човек бил жертван пред нея.