Ацтеките са древна цивилизация (14-16 век), която е населявала териториите на днешно Мексико. Населението им е било над 1,5 милиона души. Цивилизацията на ацтеките има богата митология и културно наследство. Столицата на Ацтекската империя е Теночтитлан и е била разположена на езерото Текскоко, където сега се намира град Мексико.
Името ацтеки произлиза от името Ацтлан – митичната им прародина, разположена на север от Мексиканската котловина (най-вероятно в западната част на днешно Мексико), откъдето по-късно ацтеките се разселват в Централна Америка. Ацтеките често наричали себе си мешика (мехика) – от името на най-голямото и най-силно племе в индианската общност в района и от което идва името на днешно Мексико. Прието е ацтеки да се наричат както основателите на империята на ацтеките, така и всички останали етнически групи, говорещи науатъл (езика на ацтеките) и населяващи Мексиканската долина до завладяването им от испанците.
Империята на ацтеките е била най-силна в Централна Америка и известна с богатствата и обичаите си. За по-малко от един век ацтеките установяват властта си върху обширна територия, простираща се на север до централната част на днешно Мексико, на изток – до Мексиканския залив, на юг – до днешна Гватемала и на запад до Тихоокеанското крайбрежие. Столицата Теночтитлан, върху чиято територия се намира днешната столица на Мексико (Мексико сити), е била един от най-големите градове в света по това време. Културата на ацтеките е сложна и техният език, легенди и традиции и до днес оказват голямо влияние върху бита и културата на днешно Мексико.

По-важни събития от историята на ацтеките :

1100 г. Ацтеките напускат родината си Ацтлан в търсене на нови земи.
1195 г. Ацтеките пристигат в Мексиканската низина.
1250 г. Ацтеките се установяват край езерото Текскоко.
1325 г. Основан е град Теночтитлан. Ацтеките построяват първия си храм.
1350 г. Строеж на високи пътища и канали.
1370 г. Умира Теноч, ацтекски жрец-управник. Ацтеките са под властта на тепанеките.
1375 г. Акамапичтли става първият владетел на ацтеките.
1400 г. След победа над тепанеките, ацтеките установяват контрол над цялата Мексиканска низина.
1428 г. Ацтеките влизат в троен съюз с Текскоко и Тлакопан. Победа над Атскапотсалко.
1440 г. На власт идва император Монтесума I.
1452 г. Теночтитлан е разрушен от наводнение. Настъпва глад в продължение на около 2 години (1452–1454)
1458 г. Император Монтесума I изпраща войски за завладяване на нови земи.
1469 г. Умира император Монтесума I
1486 г. На власт идва император Ауисоту.
1487 г. Построен е Великият храм в Теночтитлан. Ацтеките разширяват владенията си на юг в териториите на маите.
1502 г. На власт идва император Монтесума II. Разцвет на Ацтекската империя.
1519 г. Кортес пристига в Мексико. Убит е Монтесума II.
1520 г. Куитлауак е избран за владетел.
1521 г. Теночтитлан е разрушен след тримесечна обсада.
1522 г. Теночтитлан е построен отново и е наречен град Мексико – столица на Нова Испания.

Много преди ацтеките да достигнат своята мощ, Мексиканската долина е била център на високо развита цивилизация поради своето плодородие и благоприятен климат - тази на Олмеките, тяхната цивилизация била считана за майка на останалите цивилизации тъй като религията, календарната и писмената им система оказали влияние на всички по нататъшни цивилизации в региона. В центъра на долината се намират 5 езера, свързани помежду си, в които са разположени множество острови с блатиста почва.
В периода 100–650 г. Мексиканската котловина е била във владение на толтеките и техния град-държава Теотиуакан. След неговия упадък толтеките мигрират в централната част на днешно Мексико, където основават нова държава. Цивилизацията на толтеките процъфтява в периода Х–XI век. По-късно през XIII век в Мексиканската долина нахлуват групи от скитащи бойци, говорещи езика науатъл и често наричани чичимек. Те превземат градовете на толтеките, измежду които Атскапотсалко и основават нови, например Текскоко-де-Мора. Впоследствие обаче чичимек смесват своята култура с тази на толтеките и по този начин възниква ранната цивилизацията на ацтеките. Нейната икономическа, социална и културна структура постепенно се оформя и започва бързо да се развива.

За основатели на Ацтекската империя се смятат индианците от племето мешика (поначало занимаващи се с лов и събирачество), които се заселват в Мексиканската низина в средата на XIII век. Тъй като по това време долината е била вече населена, мехика били принудени да потърсят убежище на два острова близо до западния бряг на езерото Текскоко (едно от петте езера в района). Смята се, че мешика вярвали в легенда, според която щели да основат голяма империя в блатиста местност, а като поличба ще видят кактус, израснал върху скала и орел, стискащ в ноктите си змия, кацнал върху кактуса. Тъй като местността около крайбрежието на езерото Текскоко е била именно блатиста, ацтекските жреци използвали този факт и обявили, че са видели знамението. Същият район скоро се оказва стратегически важен със своето плодородие и удобните водни пътища. Мешика постепенно усядат и започват да практикуват земеделието. През 1325 г. върху един от островите основават град Теночтитлан. Въпреки това през следващия век те плащали данъци на по-силните от тях съседни племена, по-специално на племето тепанеки от града-държава Атскапотсалко. При последните мешика са служили като наемници. Мешика увеличават своя брой и създават силна военна и държавна организация. По-късно Теночтитлан влиза в троен съюз с градовете-държави Текскоко и Тлакопан и през 1428 г. с общи усилия побеждават тепанеките. При управлението на мешикския владетел Итскоатъл, неговия наследник Монтесума (Моктесума) I и владетеля на Текскоко Несауалкойотъл тройният съюз бележи серия от победи и завоевания. Така се създава Империята на ацтеките, простираща се от централната част на днешно Мексико до границата на днешна Гуатемала. Империята включва редица отделни държави и етнически групи, задължени да плащат данък на тройния съюз. Като най-силен сред съюзниците се оказва град Теночтитлан.

Обществото на ацтеките е с ясно обособени структури. Основният поминък е земеделието. Религията определя и направлява всяка част от живота на хората в Империята. Ацтеките почитат богове, представляващи природни сили с жизненоважно значение за развитието на земеделието. В градовете са строяли гигантски каменни пирамиди, на върха на които са били храмовете за жертвоприношения в чест на боговете. Изкуството на ацтеките е израз най-вече на религията и военното дело, с което Империята печели богатства и власт. За жертвоприношенията ацтеките използват най-често военнопленници.
Основната структурна единица на ацтекското общество е кланът, наречен още калпуи. Той включва група семейства, които имат общ предшественик (или предшественици). Всеки клан има автономно управление и има право да избира свой собствен съвет, както и служители, които да пазят обществения ред, да водят война, да раздават правосъдие, да водят регистрите и т. н. Във всеки клан има свои собствени училища, където момчетата се обучават на гражданско поведение, военно дело, история, занаяти и религия. Отделните кланове имат свой отделен храм, оръжеен склад, хазна и склад за стоки, разпределяни сред членовете. Земята в рамките на клана се разпределя между главите на семействата според техните нужди. Всяко семейство има право да обработва земята, но е собственик само на реколтата или продуктите, които произвежда.
В столицата Теночтитлан клановете първоначално изпълняват същите функции. По-късно с разрастването на града и усложняването на неговата инфраструктура клановете вече не се основават на семеен принцип и се превръщат в административни градски подразделения. Въпреки че управителните съвети, училища, храмове и земята запазват първоначалните си автономни функции, за членовете на клана вече не е задължително да имат роднинска връзка. При основаването на Теночтитлан през 1325 г. има 15 кланове, а до XVI век техният брой достига до 80.
В Теночтитлан и другите градове-държави най-опитните вождове от всеки клан сформират племенен съвет, който избира 4 висши чиновници. Един от тях е избиран за тлатоани (владетел). След като Теночтитлан става център на Ацтекската цивилизация, неговият владетел вече е император и всички останали вождове са задължени да му плащат данъци. Императорът на ацтеките е смятан за полубог, потомък на ацтекските богове и е както върховен военачалник, така и върховен жрец. Към него подчинените се обръщат с титлата уей-тлатоани, което буквално преведено означава велики господар или велик оратор.
Веднага след императора следващото стъпало в йерархията заема благородническата класа от жреци, воини и управници. След тях се нареждат обикновените хора – търговци занаятчии, войници, фермери и т. н. най-ниско в йерархията са работниците. Ацтекските търговци образуват наследствена класа, наречена почтека. Те живеят в отделни квартали, основават гилдии и имат редица привилегии. Ацтекските благородници и управници имат право на частна собственост, в т. ч. и върху земята към нея. Земята на обикновените жители е собственост на водачите на клановете, които я разпределят между своите хора. Земевладелците плащат данък на империята във вид на селскостопански продукти, използвани за различни държавни цели. За всеки физически годен жител на империята има задължителна военна служба. Гражданите също са били свиквани да работят на държавни земи, строежи на храмове, диги, водопроводи и пътища.
Въпреки строго определеното структуриране на ацтекското общество, социалният статус на всеки жител може да се променя според неговия принос към империята. Обикновените жители също могат да променят своя ранг, особено ако са добри бойци и да станат проспериращи земевладелци. За младите хора от някои класи има възможности да учат за жреци или воини. Бойците, успели да хванат голям брой пленници, печелят голям престиж и са допускани до елитните военни съсловия.