Инките са индиански племена, населявали северозападните земи на Южна Америка. През 12 век създали могъща империя, управлявана от династията Инка.
Империята възникнала около долината на Куско в перуанските Анди и достигнала най-голяма територия през 1438 г. През 1532-1534 г. била завзета от испанците.
Потомците на древните Инки се занимават предимно със земеделие и животновъдство. Живеят предимно в каменни постройки, в малки селища и пазят традициите и религиозните вярвания на древните Инки.

http://www.videoclip.bg/watch/Peryanska-fleita-kena

Първият велик император на Инките бил Пачакути - войн, който дошъл на власт през 1438 г. Неговият син Тупак и внукът му Хуайна Капак завзели земите на днешните държави Еквадор, Колумбия, Боливия, северните части на Аржентина и Чили.

Императорът имал огромна власт. Той притежавал цялата земя. Една трета от реколтата, получавана от селяните, се полагала на жреците и една трета на Инка. От дяла си той заплащал на своите чиновници, войници и занаятчии. В империята били построени 23 000 км пътища, виещи се от морския бряг до върховете на Андите, част от които се използват и днес. Над планинските пропасти висели мостове, чиито въжета от плътно усукани растителни влакна били дебели колкото човешко тяло. Големите реки били прекосявани с хитроумно построени плаващи мостове от басово дърво. По тях пътували часкуи - вестоносците на императора, и търговци, които превозвали стоката си с лами - инките не познавали колелото.

По-голямата част от 12-милионното население били селяни. Отглеждали лами и алпаки за вълната и месото. Терасирали стръмните планински склонове и отглеждали царевица, картофи и други зеленчуци. Носели дрехи от вълнени и памучни тъкани, а домакинските съдове правели от глина.

Капак Раями - Големият празник на Слънцето, се провеждал в Куско по време на най-дългия и най-краткия ден в годината. Още в ранна утрин императорът предлагал златна чаша със свещено пиво на Инти - бога на слънцето и му принасял в жертва бяла лама, за да измоли неговата помощ и закрила. Други важни богове били върховното божество Виракоча и богините на земята и морето.
Инките нямали писменост. Използвали кипу - система от възелчета, завързани за цветни връвчици. Изработвали красиви предмети от злато, сребро, платина и скъпоценни камъни, които използвали за накити или при религиозни ритуали.
През 15-ти век на северозападните територии на Южна Америка Инките, водени от Пачакути създали могъща империя, която след 1470 г. обхващала земите на днешните държави Еквадор, Перу, Боливия и северните части на Аржентина и Чили. През 1537 г. империята била завладяна от испанците. Първоначално Инките – индианци от племето кечуа - живеели в планините на Перу. През 12-ти век те се придвижили на север. Мястото където се заселили и основали своята столица Куско според легендите на Инките им било посочено от бога Инти. Владетелят на Инките се наричал Сапа Инка. Той бил смятан за потомък на Инти бога на Слънцето и самият той бил почитан като бог. Всички важни дела в империята били поверени на държавните чиновници. Те следели за дейността на провинциите на които била разделена държавата. Инките нямали писменост. Те използвали кипу – дълго въже на което се прикрепяли множество цветни връвчици с навързани по тях възли. Всеки възел означавал определена информация обикновено цифрова относно данъците, броя на населението и друга важна информация. Инките опъвали дългото въже и „четели“ по висящите надолу връвчици. Населението дължало данък под формата на труд – при строеж на пътища и храмове в земеделието или армията в занаятчийските работилници както и в сребърните мини. Инките отглеждали царевица, фасул, тикви, картофи и други зеленчуци като за тази цел терасирали стръмните склонове на Андите с помощта на дървени сечива, наторявали почвата с гуано (естествен птичи тор). По високите места пасели лами и алпаки, които Инките развъждали за месо и вълна. Държавата управлявала изцяло бита на инките. Било невъзможно някой да смени труда за който бил роден или да промени местоживеенето си. Държавата се грижела за старите и болни поданици. В империята била изградена внушителна мрежа от пътища – над 27 000 км. На определени разстояния по пътищата имало пощенски станции за бегачите-вестоносци, които пренасяли съобщенията из цялата страна. Инките както и ацтеките не познавали коня и колелото. Вестоносците разнасяли съобщения и пакети из цялата империя. Всеки един пробягвал близо 1.5 км след което го замествал следващия. За да стане по-бързо смяната, вестоносецът съобщавал за пристигането си надувайки голяма морска раковина.
През 1438 г. Пачакутека станал владетел на Инките и започнал да разширява териториите около град Куско. Няколко десетилетия по-късно той завладял земите около езерото Титикака и започнал война с Лупаките и Колите. През 1466 г. под предводителството на сина му Тупак покорили съседните чиму - най-могъщото племе по крайбрежието по онова време. През 1471 г. Топа бил провъзгласен за десетия Сапа Инка. През следващите 15 години той завладял територии далече на юг, а по-късно присъединил към държавата земите на север и запад. Империята се простирала на повече от 3000 км от Еквадор на север до Чили на юг.
Инките били находчив народ. Те развили ефективно земеделие, терасирайки стръмните склонове и изграждайки напоителни съоръжения. Показали завидни строителни и инженерни умения. Строели мостове, пътища и градове високо в планината и създали добра организация без да имат писменост. През цялата империя минавали два главни пътя. От тях към всяко по-голямо или по-малко селище се отклонявали второстепенни пътища. Пътищата прекосявали планинските клисури и пропасти чрез огромни висящи мостове, а буйните планински реки с хитроумно построени плаващи „мостове” от балсови салове. Търговците пренасяли стоките си с кервани от лами, а кипу се предавали като щафета от вестоносците. Топа Инка построил много от пътищата и градовете. Неговият син Уайна Капа, който станал Сапа Инка през 1493 г. още повече разширил империята като построил втора столица в Кито. Когато умрял през 1525 г., империята била поделена между синовете му Уаскар и Атауалпа. Това разделение довело до гражданска война точно преди испанците да слязат на американския бряг през 1532 г. Тъй като завоевателите използвали превъзходната пътна система създадена от Инките, а самите Инки воювали по между си, испанците завзели земите им към 1535 г.

Изгубеният град на инките Мачу Пикчу


Светилището на инките Мачу Пикчу в Перу е построено по времето на империята на инките през 15-и в. То се намират на 2430 м надморска височина в Андите. И до днес е загадка как големите камъни са били транспортирани на такава надморска височина, за да бъде построен отдалеченият град.



Перу се слави с едни от най-зрелищните природни гледки в Южна америка. Красивите Перуански Анди са дом на местните туземци, които още говорят на древния индиански език Кечуа и водят традиционен начин на живот. Разходете се из колониалните градове, в които отеква заветът на Испанските завоеватели, изследвайте древната столица на Инките – Куско и посетете изгубения град Мачу Пикчу. Свещеният град на инките е магия, която не оставя незапленена фантазия и безчувствени погледи векове, след изгубването на великата им цивилизация. От момента, в който се разбира за съществувнето на Мачу Пикчу, този вълнуващ град на инките буквално взривява фантазията на милиони пътешественици по целия свят.