Ето защо някои хора оставят лулите си настрана, докато пият алкохол или правят неща, които биха привлекли вниманието на Праотците върху тях. Мисля, че това е мъдро, въпреки че има и такива, които не са съгласни с мен.

Чувала съм и съм виждала как се стига и до някои крайности. Зная за хора, на които е казано, че трябва да погребат, изгорят или счупят лулите си, защото сериозно са сгрешили в нещо. Те твърдят, че този, който ги е посъветвал да го направят, е уважаван човек. Мисля, че това е ужасно. Лулата не е любима детска играчка, която можеш да сложиш настрана или да ти бъде отнета за наказание. Чанунпа е отговорност, която всеки зрял човек трябва да защитава. И не смятам, че лулата трябва да се погребва в земята, да се чупи или по някакъв начин да се разрушава, независимо какво е направил нейният притежател. Хората, които се грижат за лулата, наричаме пазители, а не собственици. Не можеш да притежаваш друго същество – можеш само да се грижиш за него и да го пазиш за известно време.

Казано е: “Никога не поставяй себе си преди лулата”. Това означава, че човек никога не бива да мисли, че е над Праотците. Означава също, че не трябва да се смятаме за по-добри от другите двукраки, без значение колко объркани или лоши ни изглеждат понякога.

Когато някой бъде призован да поеме лулата, той се нагърбва с много голяма отговорност. Такъв човек става слуга на хората. По тази причина много жени не приемат да бъдат пазители на Чанунпа, преди децата им да са пораснали и да е спрял лунният им цикъл. Едва след това те са свободни да станат слуги на хората. Дотогава първо са отговорни към семейството си.

Когато се запознавам с нови хора, винаги докато се здрависваме, си казвам: “Аз съм пазител на лула. Как мога да ти помогна”. Не го изричам високо, но с тези думи си напомням, че Чанунпа е дар за хората, за да им помага. Този, който има честта да се грижи за това красиво същество, е задължен да помага на всеки, когото е срещнал. Това е, което се има предвид, когато произнасяш “Митакуйе оясин” (Митакуйе оясин – ритуална фраза, с която завършват всички церемониални изказвания и действия на лакота; превежда се като “Всички са мои роднини” или “Всички ние сме едно”. Б.р.).

Всеки, който е застанал в центъра, е призван да живее живота си като добър човек. Това не означава, че от него се очаква да е перфектен, но се изисква да е цялостна личност и да е човек на честта. Всеки, който се моли с Чанунпа, ще открива, че ако в живота му има нещо, което не е както трябва, постоянно ще възникват ситуации, заставящи го да израсне до необходимата цялостност и нужната честност. Тези уроци могат да бъдат много тежки. Понякога могат да изглеждат разрушителни, могат да изглеждат дори “нечестни”.

Мнозина лакота вярват, че ако човек на силата се възгордее твърде много или започне да върши злини, духовете ще го накажат, наранявайки близките му хора. Виждала съм такива неща да се случват и зная, че понякога този начин работи. Мисля, че това става, защото е един от най-ефикасните способи човек да се стресне и да промени поведението си. Ако ти си единственият потърпевш от постъпките си, тогава можеш просто да изпаднеш в самосъжаление. Ала когато лошото ти поведение наранява другите, натискът те оголва отвън, не ти позволява да се скриеш или измъкнеш. Така се създават ситуации, в които човек се учи да бъде отговорен.

Не всички вярват в такъв тип възмездие, но не мисля, че това има значение. То е като електричеството – ще те нарани, независимо дали го вярваш, или не. Ако човек е пазител на лула, това е едно от нещата, които могат да му случат, ако не е цялостна личност.

Винаги, когато съм имала нужда от напътствие, съм отивала да се помоля с моята Чанунпа. Молитвите ми никога не са оставали без отговор. И понеже съществува разбираема враждебност от страна на някои лакотски жени към белите жени, аз трябваше да се уповавам на моята Чанунпа да ме учи на това, което не можех да получа от другаде. Нямах късмета да срещна жена лакота, която да пожелае да ме научи на традиционните начини. Изглежда такъв тип връзка за индианските жени не се вписва в нормалния ход на нещата. Но аз имах Чанунпа. Чанунпа може да те учи толкова добре, колкото и всеки двукрак, дори по-добре.

Напоследък се научих да почитам като център и огнището. Очети (огнището) е място от огромна важност за хората, които живеят в типи. По пладне слънцето е точно над огнището на типито. Като че ли Дядо Слънце дава малко от себе си, за да запазим топлина и за нощта, да сготвим нашата храна и да пушим лулите си.

Огънят е живо същество, което се ражда, храни, отглежда и накрая умира. Докато гори, огънят ти говори и ти пее. Огньовете са древни и нови, мъдри и необуздани, а могат да бъдат и опасни. Във всички случаи огънят е живот, затова към всеки огън би следвало да се отнасяш като към почетен гост в типито.

Мястото на очети е и място на ямата, в която се поставят камъните в Инипи. Тук живеят нашите дълбоко уважавани Праотци, които ни дават от своя дъх, за да можем да се пречистим. Те също ни говорят и понякога в Инипи гласовете им се чуват като звуци от дрънкалка.

Сега ще говоря за Чан Уакан или за дървото от Танца на Слънцето. То е център на кръга на Танца на Слънцето. Дървото е наша майка, както Земята е наша майка. Чан Уакан ни води в света на духовете и поема всички наши молитви и нужди в себе си.

Чан Уакан представя Дървото на Живота. То е другият универсален символ на всичко, което е живо. Когато мисля за Чан Уакан, виждам топола, издигаща се над мен с красивите си молитвени флагове, със ствол, покрит с молитвени вързопчета. Виждам слънцето, промушващо се през клоните й, и петнистия орел, който кръжи отгоре като ангел-пазител.

Силите на Чан Уакан са могъщи като самия живот. Когато танцуваме под дървото, водачите ни казват да гледаме нагоре, да се взираме в него, за да видим там различни неща. То се извисява над теб и дърпа очите ти нагоре, точно както архитектурата на средновековните църкви. Чан Уакан ме изтегля до духовния център на живота. Измъква ме от обичайното съществуване и ме води към Очети Наги, огнището на духовете, или може би огнището на звездите. Тук мога да питам всичко, да се моля за всичко по свещен начин. Ето защо винаги, когато се моля, гледам нагоре.

Още се уча от тази част на колелото повече, отколкото от всяка друга. Никога няма да знам достатъчно за нея. Ще слушам и ще уча цял живот и пак няма да узная всичко, на което центърът би могъл да ме научи.


Слънцето, Небето и Вятърът

Когато наблюдавам небето, то малко ми прилича на огромно синьо брезентово покривало. Слънцето, облаците, вятърът – всички изобразяват небето. Когато се моля, гледам небето. Понякога виждам в него неща, които ме изпълват с учудване.

Небето (Шкан) е един от най-старите Праотци и всичко, което се движи, се отразява в него по един или друг начин. В прерията то е най-характерната отличителна черта на пейзажа. Уи, Слънцето, и Хануи, Луната, се гонят по него през месеците и затова то се счита за друг свят, в който живеят звездните хора. За тези звездни хора се смята, че са по-близо до Великата Тайна от друкраките, но също така и че са странни. Небето е типи на Праотеца Вятър, то обхваща Вселената – не само въздухът е този, който опасва планетата.

Небето ме кара да се чувствам малка и смирена и ми напомня, че СЪМ малка и смирена. Често забравям, че въпреки всичката достъпна ми в света технология, съм само едно малко двукрако (хунунмпа), което е точно толкова беззащитно, колкото всяко друго създание на тази планета. Няма нищо лошо в това да се гордеем с доброто, което правим през земния си живот, но твърде многото гордост е ужасно нещо. Никой не харесва този, който може да говори единствено за себе си.

Дядо Слънце ти дава светлина, за да виждаш, но ще те ослепи, ако гледаш продължително в него. Дядо Слънце отваря сърцето ти да видиш дали си честен човек. По време на Танца на Слънцето ние се взираме право в него и не ослепяваме. Мисля, че това е защото идваме за този танц толкова чисти, колкото изобщо би могло да бъде човешкото същество, и молим за помощ за нас и за хората. Дядо Слънце ми разкри моя път. Той отвори очите ми за някои ужасни неща в мен, но ми показа също как да ги излекувам. Научих се да ценя истински водата в резултат на молитвите под палещите лъчи на слънцето. Това не може да се случи, докато в жаждата си не осъзнаеш колко наистина ценна е тя. Водата е живот. Докато Дядо Слънце работи върху теб по време на Танца на Слънцето и не можеш да пиеш вода, после, когато я погледнеш, първоначално я виждаш като ведро, пълно с диаманти.

Луната

Луната е много специална за мен. Тя е една независима жена. Преди хората да се появят на този свят, Луната била съпруга на Слънцето. Но Слънцето я предало заради друга жена и Великата Тайна решила да го накаже, като ги раздели. След това за вечни времена жените имат право да се разведат, просто като оставят мокасините на мъжа извън типито. Обаче, за да се разведе мъж с жена си, трябва да отиде при племенните вождове и да се опита да докаже, че тя е лоша жена. Тогава те решават дали той може да се разведе с нея, или не. Колкото до Луната, тя отишла да живее сама и веднъж месечно, когато Слънцето я приближи твърде, тя крие лицето си.

Луната говори, когато жената има най-много сила. Тя е свързана с тайната на създаването на живота и е много могъща и тайнствена, лила уакан. По време на менструалния си цикъл жената е така изпълнена със сила, че може да нарани мъжете наоколо и да открадне силата им, дори без да го иска и осъзнава. Всяка жена, която има менструация и е пазител на лула, трябва да прибира лулата настрани, преди да е започнал месечният й цикъл. Също така не бива да докосва нищо от церемониално естество през времето, докато той трае. Не бива да готви за никого в този период. Нейните сестри трябва да идват да я хранят и да помагат за храненето на семейството й, когато тя е “в своята луна”. Това се прави за защита на семейство й и на нейния народ.