Отражения на Свещения Кръг. Размисли върху духовността и космологията на лакота
Въведение

Бих желала да започна с това, че всичко, което ще кажа по-нататък, е моя интерпретация на някои от символите, които изграждат светогледа на лакота. Бих искала също да припомня, че не съм лакота и като всеки “приобщен” усещанията и разбиранията ми не са така дълбоко подсъзнателни и издържани, колкото са на израсналия от рождението си с тази митология. Освен това съм жена, обучавана да мисли по “индиански” начин от мъже и от прочетени книги. В голямата си част това, което съм научила, се базира на написаното от белите етнолози от края на деветнадесети и началото на двадесети век. Имах щастието обаче да бъда в контакт с някои лакота и да участвам в техни церемонии, както се практикуват и днес, и тази опитност позволи на осъзнаването ми да се развие от кабинетна духовност до начина на живот, който водя ежедневно.

Намерението ми тук е да дам изява на моя индивидуален символен език – езика на моето подсъзнание. Той преобладаващо (но не изцяло!) се определя от символите на лакота. Аз съм бяла американка от края на двадесети век, възпитавана в римо-католическата вяра, която върви по “Червения Път” по най-добрия начин, който й е известен. Той сигурно не е “най-верният” начин, нито пък единственият. Моля всеки, който чете тези редове, да има предвид, че въобще не се опитвам да кажа, че моето виждане се споделя от всички лакота или даже от който и да е от тях. То просто е израз на ограниченото ми разбиране на този богат духовен и културен възглед за света.

Обръщам се към всички мои приятели и роднини лакота, които биха могли да прочетат това, с молба да простят моите неточности и нещата, които съм разбрала погрешно. Написаното е мое лично виждане – то не е замислено като представително за духовността на лакота.

Накрая бих искала да изкажа признателността си към всички хора, които ме научиха да бъда истинско човешко същество, и към всички духове, които са разговаряли с мен, откакто се научих да ги слушам. Уопила (благодя)! Животът ми е красив наниз от мъниста благодарение на вас.

Мериан Скербъроу
лятото на 1998 г.)



Какво представлява Медицинското колело?

Медицинското (магическото) колело е метафора на живота и инструкция към хората (хунунмпа) как да живеят в хармония (да вървят по Червения Път), докато учат уроците, които същият този живот трябва да им предаде. То по някакъв начин е много подобно на даоистките символи Ин и Ян. Изобразява се като разделен на четири кръг и е почти универсален символ на Земята и Четирите Посоки.

Бих предпочела термина “свещен кръг” (чанглешка уакан), защото употребата на “медицинско колело” (Medicine Wheel) се нуждае от цялостно предефиниране, за да бъде този термин приближен до разбирането на лакота. Общоприетото схващане за “медицина” е като за нещо, което има отношение към теб, когато си болен, и думата не носи алюзия за свещеност или тайнственост. Колелото, взето като предмет, не е съществувало за хората от Северна Америка преди идването на европейците. Лакота обаче правели церемониални обръчи и разбирали кръга като метафора на смяната на сезоните и хода на човешкия живот. Така словосъчетанието “медицинско колело”, макар да е картинно описание на тази метафора, не изразява много добре на английски език идеята за тайнствения и изпълнен със сила начин, по който се разгръща животът.

Преди около осем години бях в колиба за потене и както гледах към ямата, където лежаха камъните, пред лицето си видях спирала от електриковосиня светлина. Помислих си, че сигурно халюцинирам, затова отместих очи. Когато погледнах отново, тя още беше там. По-късно запитах онзи лакота, който поливаше с вода нажежените камъни по време на церемонията, какво всъщност съм видяла. “Таку Шкан Шкан” – отвърна той. Попитах какво означава това и мъжът ми отговори: “Онова, което се движи”. Не можах да разбера от него повече и си тръгнах много разочарована, защото исках по-пълно обяснение.
Няколко години след това чух една история за шамана Елмър Рънинг. Елмър подготвял място за лагеруване за Танца на Слънцето и копаел яма за една от тоалетните, когато някакъв млад човек се приближил до него и го попитал дали може да поговорят. Елмър казал, че е зает, но младежът може да говори, докато той и приятелят му работят. Младият човек обяснил, че му се струва, че е имал видение, но не знае какво означава то. И разказвал около 45 минути, през което време двамата мъже продължавали да копаят. Когато свършил, попитал Елмър какво мисли. Рънинг оставил лопатата и се вгледал в младежа в продължение на няколко минути, преди да отговори. После казал: “Ти имаш добър ум. Използвай го.” И се захванал отново с копането.

Аз имам добър ум. Мога да го използвам, за да намеря отговора. Метафората на свещения кръг ми помогна много да разбера цялостната идея, стояща зад първото ми видение.
Много съм чела за Таку Шкан Шкан. То е важен аспект на живота, нещо като “първичен катализатор”. Видях го в първото си видение и после често го виждах в колибата за потене. То стана първоначално причина да стъпя на Червения Път и никога да не погледна назад. Не очаквах нищо. Просто исках да живея добър живот и да опознавам нарастващата си Сила във всекидневните неща. Оттогава ми се случиха много странни и чудесни неща. Бях удостоена с честта да нося Чанунпа (Свещената лула) и да участвам в много церемонии на лакота. Оказва ми се неизразимата почит да присъствам и да бъда свидетел на велики видения и чудеса. Свещеният Кръг обхваща всичко това и много повече.

Светът е кръг без начало
никой не знае къде е истинският му край
Всичко зависи от това ти къде си
в кръга, който се върти наоколо
Половината време сме с главата надолу
из филма “Изгубени хоризонти”)


Изток, Уиохеянпата – Познание

Началата изпълзяват от шала на нощта и Праотецът Слънце отново осветява света.
Когато съм в отпуск или по време на Танца на Слънцето, едно от нещата, които обичам, е да гледам изгрева над равнините. Това е чудо, което толкова редовно се повтаря, че понякога пропускам да забележа неговото величие.

Седнала съм и наблюдавам как Тункашила Уи (Праотецът Слънце) се катери по хоризонта, воден от красивата Уопе (Утринната звезда), която е загърната в последното тъмносиньо на нощта. Понякога виждам сянка на ястреб, ловуващ в розово-оранжевото утринно небе. Когато мисля за източната част на Свещения Кръг, това е образът, който имам в съзнанието си.

Изтокът е пролетта, детството, зората и началото.
Казват, че изтокът е място на познанието и интелигентността, но и на глупостта. Казват също, че старецът от изтока живее на остров и че неговото типи е цялото окичено с пера от хищни птици. Твърдят, че той знае всичко, което някога се е случвало, и всичко, което някога ще бъде. Освен това е вечно в лошо настроение и е мързелив. Не обича да бъде безпокоен, но би споделил познанието си с всеки, който достатъчно настойчиво го помоли. Негов специален пратеник е враната. Тя се счита и за птица на войната.

Жената Паяк му е приятел и тя понякога учи хората на нови неща, за да им помогне се справят в света.

Изтокът е началото на Синия Път. Това е Пътят на войната, на конфликтите и трудностите в живота. Движи се от изток към запад, от светлина към мрак. За мен цветът на изтока е жълт или златен. Той обаче е по някакъв начин и като цвета на водата и аз често си представям всички багри на зората, когато мисля за това място.
Неотдавна по радиото чух да говори един университетски преподавател, помолен да произнесе слово послучай дипломирането на студентите. Той каза, че познанието не е винаги добро само по себе си. Това, което имаше предвид, е че познанието е опасно. То не е гаранция за мъдрост. Всъщност познанието може да бъде най-деструктивната сила на планетата. С негова помощ беше създадено ядреното оръжие и хората без разум биха могли да го използват. Ето защо разбирам изтока като начало на пътя на войната.

Познанието е сила, но то не включва задължително мъдрост за използването й.

Изтокът е място на началата. Времето на младостта и ученето за живота. Мисля за изтока като за място, където човек се учи от другите хора. Видът познание, който се придобива тук, е относително безболезнен. Той идва по-скоро от опита на другите, отколкото от твоя собствен. Когато се учиш от учителите и родителите, ти следваш източния път на мислене. Човек, който прекарва много време на източния път, е такъв, който се учи да прави нещата от четенето на книги.

Когато мисля за изтока, винаги мисля за небето. Има едно място непосредствено на север от Денвър, наречено Червените скали. В деня на зимното слънцестоене се изкачвахме там, гледахме равнините под нас и посрещнахме изгрева на слънцето. Виждаше се почти на двеста мили наоколо. Небето беше толкова много, че земята изглеждаше незначително малка.

Говори се, че Бялата Бизонова жена донесла Свещената лула от изток. Някои хора казват, че тя всъщност е Уопе, Утринната звезда. Чанунпа произхожда от изтока, макар че аз винаги съм мислила за Свещената лула по-скоро като за център, отколкото като за един от краищата на кръга на живота.

Когато мисля за Таку Шкан Шкан – това, което се движи, – аз мисля за изтока, защото нещата изглежда започват от тази посока. Един от важните уроци, които съм получила тук, е че нищо не остава същото. Нещата порастват или умират, но в нашия свят няма такова нещо като застой. Свещеният Кръг се движи. Движила съм се по него и през него много пъти в живота си. Ето защо, церемониите като цяло се свързват с изтока. Те помагат на хората да се справят с големите промени, през които преминава животът им и които малко зависят от човека – раждане, смърт, порастване, зрелост, природни бедствия и други.