9 октомври 1934 г., пристанището в Марсилия. Денят е топъл и слънчев. Множество хора са се събрали тук, за да присъстват на височайше посещение ‒ пристига кралят на Югославия Александър I Караджорджевич, посреща го френският министър на външните работи Луи Барту. На света трябва да се покаже здравият съюз между двете страни по време на събития, които приближават Европа към Втората световна война. Ето затова домакините са се постарали посещението да бъде особено тържествено. Охраната е многочислена, повече от 1100 френски полицаи са стационирани в Марсилия, защото кралят е честа мишена на атентати. досега все неуспешни.

На Балканите ненавиждат главата на Кралство Югославия, сътворена от Великите сили, а българи и хървати са сред най‒засегнатите.

Българомразецът Александър

В далечната есен на 1912 г. тогава все още престолонаследник, Александър Караджеорджиевич влиза победоносно в Скопие, където е посрещнат от българите като освободител от турците. В духа на традиционното българско гостоприемство скопяни го чакат пред Камен мост с хляб и сол. Тъкмо там, според легендата, описана и в много литературни произведения по‒късно, Караджорджевич погалил по главата малко момиченце и го попитал: “Па ща си ти?“ (Каква си?). Последвал бърз и категоричен отговор: “Българка“. Едни от легендите разказват, че Караджорджевич грабнал детето и замахнал да го хвърли във Вардар, според други го ударил с конски бич през лицето.

Това е само началото на зверските гонения на всеки, който дръзнел да се самоопредели като българин в Македония, наречена вече Южна Бановина. Преустройват града по сръбски образец, езикът става единствен и официален, забранява се кръщаването на децата с български имена, забраняват се българските книги, службата на български в църквите. Наместник в областта е Велимир Прелич, чийто думи „да разплаче дете в майка, ако заявят, че са българи”, са всичко друго, но не и символични. Той впрочем е екзекутиран от Мара Бунева на 13 януари 1928 г. в Скопие.

Тези и още много други подобни събития „подписват” смъртната присъда на сръбския крал Александър Караджорджевич и е вече само въпрос на време тя да се изпълни. И на намиране на подходящата личност, която да извърши това.
Атентаторът трябвало да бъде трениран, хладнокръвен човек, който да натисне безпогрешно спусъка. Има такъв, той е българин, член на ВМРО и се казва Владо Черноземски. Той е атентатор номер 1 за 20 век в Европа, всепризнат професионалист, дързък и верен до фанатизъм на каузата за национално обединение, за която работи ВМРО, независимо от използваните средства.

Кой е Владо Черноземски?

Владимир Георгиев Черноземски или Владимир Димитров Черноземски са псевдоними на едно и също лице ‒ Величко Димитров Керин. Роден е на 19 октомври 1897 г. в село Каменица, днес квартал на Велинград. Детските си години Величко прекарва в родното си село. Детството му, за което липсва каквато и да било информация, едва ли е било по-различно от това на хилядите деца, израснали в затънтените, традиционно бедни планински краища на България.
През 1922 г. Величко Керин става член на ВМРО под името Владимир Черноземски от Щип. Именно тогава тръгва и легендата за македонския произход на Владо Шофьора, наричан така заради краткотрайната си работа като шофьор в дупнишките тютюневи складове.

По време на митарствата му като четник на организацията в поробената Македония Владо показвал на другарите си развалините на изгореното от сърбите през 1913 г. с. Патрика, Щипско, и обяснявал, че като дете живял тук.
Всъщност в началото на 20-те години Черноземски се преселва в Банско, където вероятно е изпълнявал задачи на възстановената от Тодор Александров македонска освободителна организация.
Бойното кръщение на терориста обаче не били сраженията със сръбските жандарми в планините в Македония, където Владо бързо си извоювал името на изпълнителен четник, точен стрелец и всеотдаен борец за правата на поробеното българско население.

Смъртта на Тодор Александров на 31 август 1924 година на път към конгреса на ВМРО край Мелник отприщила поредица от убийства и разчистване на сметки сред македонската емиграция в София.
На 14 септември 1924 г. около 18.10 часа на булевард “Драгоман“, близо до пресечката му с улица “Нишка“, комунистическият водач и бивш деец на ВМРО Димо Хаджидимов е повален с куршум в главата. Минути по-късно Черноземски изстрелва още три куршума в главата на Хаджидимов, за да е сигурен в изпълнението на присъдата. След убийството Владо прибира револвера в джоба си и продължава по булеварда, където е застигнат от запасния капитан Стефан Герасимов и войника-трудовак Мордехай Леви. Без да окаже каквато и да било съпротива, Черноземски се предава, като ги предупреждава за бомбите, закачени на кръста му.

Въпреки че е осъден на смърт чрез обесване през 1925 г., присъдата не е изпълнена. Черноземски бяга от конвоиращите го полицаи и не е открит, докато на 2 декември 1930 г. в центъра на София, на улица “Руен“ (сега “Цанко Церковски“) Владо Черноземски не разстрелва друг деятел на македонското движение и член на задграничното представителство на ВМРО - Наум Томалевски.
Владо стреля само веднъж и прострелва смъртоносно Томалевски. Пред съда през 1931 г. Владо Черноземски ще заяви, че с убийството на Томалевски той е изпълнил “тежкия си дълг на революционер, член на ВМРО, която се бори за свободата на македонските българи“.

Освен като атентатор Владо Шофьора бил известен още като толстоист, вегетарианец, шахматист, табладжия, поет и любител на красивите жени. И инструктор в лагера на хърватските усташи Янка Пуста, който се намирал в Унгария, където според легендите се обучавали атентатори от цяла Европа. Владо бил най‒вещият стрелец и организатор, най‒хладнокръвният изпълнител, поради което и бил избран да извърши покушението срещу сръбския крал. Този атентат е сравнява с убийството на австрийския престолонаследник ерхерцог Франц Фердинанд в Сараево през 1914 г.
Година след като Черноземски е осъден за втори път на смърт заради убийството на Наум Томалевски, през 1932 г. терористът е помилван. Причините едва ли трябва да бъдат търсени само в амнистията на македонските стрелби от средата на 20-те години. Много вероятно било вече да е започнала реализацията на операция, наречена по-късно “Тевтонски меч“.

Марсилският атентат

Две седмици преди атентата в Марсилия крал Александър посещава България. Правителството взима извънредни мерки за сигурност, но опасенията, че в София ще посегнат на живота му, не се оправдават. Лидерът на ВМРО Ванче Михайлов обаче въобще не планира атентат, отчитайки опасното положение в България. Малко по-рано Югославия, Гърция, Турция и Румъния са сключили Балкански пакт и всяка акция на ВМРО може да доведе до окупация и даже до разкъсване на страната.

Докато крал Александър е в София, трима усташки терористи, избрани по жребий, са изпратени от Унгария в Швейцария. Там ги посрещат Черноземски и усташкият ръководител Евгений Кватерник. Кватерник дава на тримата усташи и на Черноземски чехословашки паспорти, защото Чехословакия като съюзник има безвизов режим с Франция. Заради конспирацията паспортите и дрехите няколко пъти се сменят. В Париж на терористите е представен “нашият ръководител Петър”. По паспорт това е чехът Ян Вудрачек, придружаван от жена си Мария. Полицията обаче предполага, че “Петър” е или самият Анте Павелич, или друг усташки водач – Антун Година. Едната двойка терористи в Париж остава в Париж, а втората, в която са Черноземски и Крал, заминава за Марсилия. Там изучават маршрута на краля и определят мястото на покушението. На 9 октомври получават последни наставления. Около 14 часа двамата терористи се смесват с тълпата, очакваща краля. Задачата на Крал е да хвърли бомба след изстрелите, за да отвлече вниманието, но той се паникьосва и бяга още преди автомобилът да се приближи. Затова Черноземски извършва атентата сам, въпреки че е бил наясно, че ще плати с живота си.

Без да дойде в съзнание, той умира в 8 часа вечерта в болницата. В дрехите му откриват чехословашки паспорт на името на Петер Келемен, револвери "Маузер" и “Валтер" и бомба. На дясната му ръка е изписана татуировка с инициалите на ВМРО: череп, кръстосани кости и девиза “Свобода или смърт". Погребан е на 12 октомври в марсилските гробища в присъствието на двама детективи и гробари, като мястото не е означено.