Съединението и неговата защита [редактиране]
Основна статия: Офицерски бунт (1887)
През 1887 започва работа първата българска плетачна фабрика на Д. Люцканов;
През 1890 е учредена Първа българска търговска камара в България;[20]
През 1890 първата българска фабрика за мебели на Соломон Алкалян е създадена в Русе;
През 1891 е създадено първото застрахователно дружество „България“;[21]
През 1896 е построен първият ръчно задвижван асансьор в България. Намирал се е в сградата „При Чикаго”(сега на ул. "Пирот" 5). В нея са се помещавали хотел, ресторант и модна къща за шапки. Задвижването е ставало ръчно от няколко здрави мъже. Асансьорът е стигал до покрива, където е била лятната градина на ресторанта. [22]
През 1897 се е състояла първата кинопрожекция в България, в заведението на Марин Чолаков в Русе. Собственик на кинематографическата машина и организатор на събитието бил Георги Кузмич. Той прожектирал филм, който показвал посрещането на цар Николай в Париж, един от парижките площади и движещ се влак; Месец по-късно, на 22 март, била организирана и първата прожекция в София.[23]
В Русе са произвеждали първата фабрика за сода и лимонада "Лоза", първата българска фабрика за вратовръзки на С.И.Халасъ и първото столярно дружество "Първий Май". [24]. Тук е роден и първия дипломиран български пилот — Симеон Петров. [25]
Според "Mеждународния алманах за България - 1898 г. - стр 443" [26] през 1898 г. в Русе е имало 4 печатници, 4 тютюневи фабрики, 2 фабрики за сода и лимонада. Най- големите предприятия са били „Братя Бъклови“ - търговия на едро; Акционерно спестително дружество „Гирдап“; Българска търговска банка; Застрахователно дружество България; Химическата фабрика за мастила, восъци и лепила на Филип Симидов; Фабриката за кюнци и пещи - "Труд"; Фабриката за патрони на Йосиф Цанков, Паяков, Израелов и Сие; Парната дъскорезница на Харамби Петков и Син; Столарската фабрика на Бр.Чернев; Железарската фабрика на Вилхелм Беман; Фабриката за картонени изделия и велосипеди на Найвирт и Вебер; Фабриката за цигарени книги на Грацияни и Леви; Химическата фабрика за вакса и вазелин на Стефанов Темов и Сие; Фабриката за сапуни на В.Бъчваров; Фабриката за сапуни на Бр.Дикрянъ и Меликсетян; Кожарската фабрика на Ценковъ, Павловъ и Сие; Фабриката за горни и долни ризи на И. Халачов; Фабриката за бонбони на Н.Кръстев; Пивоварната фабрика „Света Петка“; Фабриката за бира на наследниците на чешкия индустриалец Йозеф Хаберман;
Балкански и световни войни [редактиране]
През 1906 година в Русе заработва първата в страната фабрика „Експрес“ на Аскерян и С-ие за велосипеди, грамофони и др. метални изделия;
През 1908 година заработва първата българска фабрика за железни кревати и мебели на Юрданов, Тонев и Казанджиев. Те поставят модата по таблите да се рисуват пейзажи.
През 1927 година в Русе е открита първата чорапена фабрика в България — Фазан [27]
През 1933 Братя Вешкови построяват рафинерия със свои средства и образуват "Първа българска петролна индустрия". [28]
Между I-та и II-та световна война, след завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява. Закриват се почти всички консулства на чужди страни (днес в Русе съществуват само три консулства). Връщането на Южна Добруджа на България през септември 1940 г. създава условия за възстановяване на водещата му роля. Той е определен за областен център, оживява се стопанската дейност.
През комунизма [редактиране]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.
Нов тласък в развитието му става построяването на Дунав мост през 1954 г. и бързата индустриализация. Русе отново се въздига като голям икономически, транспортен, културен и просветен център. Развиват се машиностроенето (корабостроене, тежко машиностроене, производство на металорежещи машини, електроника, приборостроене и др.), химическата (нефтопреработване, производство на бои) и леката промишленост. Изградено е голямо пристанище. Градът става университетски център. По време на преброяването през 1985 г. е отчетено население от над 186 000 души.
В началото на 80-те години Русе навлиза в труден период от своята история. В Гюргево е построен химическият завод „Верахим“, който обгазява града в продължение на почти десет години и се отразява пагубно върху неговото развитие. Населението започва да намалява, като само между 1985 и 1992 г. Русе е напуснат от 15 хиляди души. След 1989 г. румънският завод заработва с минимална част от капацитета си и обгазяванията постепенно спират.
Развитие в посткомунизма [редактиране]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.
През 90-те години цялостната икономическа криза в България се отразява и върху развитието на Русе. Повечето големи предприятия в града западат, а безработицата се увеличава. Това води до нови изселнически вълни. След 2000-ната година градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции. През 2011 е пуснат в експлоатация първият сух фонтан в България. В процес на строеж са Бизнес парк Русе и спортна зала. Вече работи и пречиствателната станция в Русе. Централната градска част e обновена чрез европейски проект на стойност 10 млн. лв.
Население [редактиране]

Брой на населението [редактиране]
Със своите 26 163 жители, при първото преброяване на страната през 1880 година, Русе е най-голямото населено място в Княжество България.[29] За сравнение тогава населението на София е 20 501 души.[29] Тогавашния най-голям български град — Пловдив е извън пределите на княжеството в рамките на Източна Румелия. През последните две десетилетия градът запазва петото място в страната по броя на жителите си въпреки чувствителния демографски срив за този период.
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1880 година до 2011 година