Русе е град с 23-вековна история, която започва с изграждането на тракийско селище, наследник на което през римско време става крепостта Сексагинта Приста (от lat. Sexagita Prista, „пристанище на 60 кораба“). Тя е военно средище и флотска станция. Възниква по време на управлението на император Веспасиан, 69-70 г., като част от укрепителната система по северната дунавска граница на римската провинция Мизия, създадена 15 години след Хр. Крепостта била разположена на главния път от Сингидиум (днешен Белград) до делтата на Дунава. Тук през различно време станували кохорти от по 600 души и други военни единици.
Значението на Сексагинта Приста като твърдина и станция на дунавската флотилия било важно, защото превозът на продоволствия и оръжие се осъществявал по реката. Крепостта по-късно бива унищожена от нападенията на авари и славяни през [[VI век. През периода на Първото българско царство (IX-XI век) и Второто българско царство (XII-XIV век) на дунавския бряг, близо до руините на Приста, съществува укрепено селище с името Русе, по-късно Гюргево (наричано е още Голямо Йоргово). То се утвърждава като значимо средище за търговия с отвъддунавските земи. Завзето е от османските турци през 1388 г.
Под османска власт и Българско възраждане [редактиране]
По време на похода от 1596-1598 г. влашкият войвода Михай Витязул Храбри съсипва крепостта Червен(30 км. южно от Русе), което дава начало на развитието на Русе. През османското владичество градът е преименуван на Русчук. През XVIII век той е превърнат в голяма крепост, част от укрепения четириъгълник Русе-Шумен-Варна-Силистра. През 1811 г. в околностите на града се провеждат сражения от Руско-турската война 1806-1812 г..На 22 юли 1810 г., след 10-дневно бомбардиране, е предприет щурм на града, който бил отбит и струвал на руската армия огромни загуби. Опитът на турците да деблокират Русчук (Русе) завършил на 26 август с поражение за тях в сражението при с.Батин, след което руските отряди заели Свищов, Бяла, Търново и Оршова. На 15 септември се предали Русчук (Русе) и Гюргево.
През Кримската война на 25 юни (7 юли)войските на Омер-паша съсредоточени при Русчук /над 30 хил./ форсирали Дунав и след бой с малочисления руски отряд, упорито отбраняващ остров Радоман на Дунав, овладели Гюргево, със загуби до 5 хил. човека.
Русе израства като един от най-големите дунавски османски градове и след Кримската война от XIX век е избран за административно средище на Дунавския вилает на Османската империя, простиращ се от Варна и Тулча до София и Ниш. В Дунавския вилает, който се свързва с дейността на Мидхат паша, се извършват редица нововъведения, целящи осъвременяването на Османската империя. Водоснабдяването на Русе е едно от тях.
През 1864 е открива първата съвременна печатница в българските земи.[3]
През 1865 за първи път в България улиците получават имена.
През 1866 е завършена първата телеграфна линия у нас между Варна и Русе, минаваща през Шумен. [4]
През 1867 е завършена първата ЖП линия (Русе-Варна).[5]
През 1870 в Русе се провежда първото в страната изложение на местната индустрия и земеделското производство и започва да функционира първата Фабрика за алкохолни напитки на Г. Петру.
През 1876 е построена първата пивоварна фабрика у нас, „Света Петка“.[6]
През 1876 започва работа първата парна бояджийска фабрика „Пенков-Павлов“.
През 1836 г. Русе е с едва 3000 души население.[източник?] Но поради удобните връзки с Истанбул Русе е избран от турците за вилаетски център, което стимулира развитието му. Русе е един от най-големите центрове на българското Възраждане и важно средище на българското национално-освободително движение. Русенският революционен комитет два пъти е определян за централен за вътрешността на страната. Освободителните борби в Русе се свързват с имената на Баба Тонка, Никола Обретенов, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Георги Икономов, Иларион Драгостинов и др.