Жак Грайф - бивш секретар на СК "Ботев":

1929 година. "Славата на "Ботев" се разнасяше надлъж и нашир из България, дори премина границите на страната. Футболният тим на клуба жънеше победа след победа, без да претърпи нито едно поражение, макар че стойността на противниците не беше за пренебрегване. Така и прочутите професионалисти на "Аустрия" (Виена) трябваше да се преклонят пред умението и вихъра на ботевите единадесет.

Един прекрасен ден, на тази паметна за всеки ботевист година, пристигна една покана от Турция. Там бяха слушали за победите на ботевци и те бяха избрани като най-достойните противници при футболните състезания през първите дни на месец септември в град Смирна, при празненствата по случай годишнината от освобождението на този град. Приемайки поканата, СК "Ботев" съзнаваше ясно, че оказаната чест му налагаше и едно тежко задължение - по време на състезанията в Турция да бъде запазено и засилено доброто име на българския спорт. Това създаде много грижи на управата на клуба. Не бяха малко трудностите, които трябваше да се отстранят, за да може тимът да замине в добър състав. Двама от най-добрите футболисти на отбора - Никола Щерев и Станчо Проданов, бяха по това време в Унгария с българския национален тим. Друг играч, който все още беше ученик, не получи от родителите си разрешение да замине и т. н.

Най-после всички въпроси бяха уредени и дойде денят на заминаването. Тържествено посрещнати на гарата в Цариград, ботевистите продължиха веднага пътуването с параход. В Смирна те бяха сърдечно посрещнати от официалните власти, начело с окръжния управител. Покрай приятните разходки и посещението на забележителностите на града, футболистите не изоставиха подготовката си за предстоящите състезания. При първия мач срещу "Алтунай" ботевите единадесет показаха своето превъзходство над противника, развиха отлична игра и спечелиха с 2:0, а с това и симпатиите на публиката.

Втората среща, срещу първенеца на Смирна "Алтай", бе по-тежка. "Ботев" трябваше да се бори срещу един доста добър противник, който при това искаше на всяка цена да вземе победата, използвайки всякакви средствата постигането на тази цел. Трима български играчи бяха контузени, единият от тях доста сериозно. Въпреки това славният тим устоя докрай и изтръгна победата с 3:1. Най-тежкото изпитание бе третият мач - сборният отбор на Смирна, в състава на който влизаха най-добрите играчи на града. При крайно неблагоприятни обстоятелства - трима контузени играчи и един болен, въпреки явното пристрастие и грубата игра на противника, сред адски викове на зрителите, които искаха на всяка цена победата на местния тим, "Ботев" се бори достойно и постигна трета победа - този път с 2:1.

С какво уважение се ползваха ботевци из цяла Турция след тези подвизи стана ясно при обратното им пътуване. На всяка гаричка се бяха стекли стотици граждани и спортисти, които канеха отбора да спре за няколко часа в градчето им и да вземе участие в демонстративен мач срещу заплащане на голямо възнаграждение в полза на клубната каса. За съжаление, тези покани не можеха да бъдат приети, понеже наближаваше началото на учебната година, а повечето играчи бяха ученици. Освен това предстоеше финалният мач за държавното футболно първенство срещу "Левски" (София) и играчите трябваше да пестят силите и здравето си за него.

Пътуването от Бурса до Цариград с параход бе много неприятно поради силна буря, а и в Цариград славните ботевци трябваше да преживеят доста неприятни часове. Турските спортисти искаха да ги заставят да останат още няколко дни в Цариград, за да се състезават с тамошните клубове. Българите също желаеха да премерят сили с цариградските тимове, но поради причините, които споменахме по-рано, те трябваше да се върнат незабавно в Пловдив. Турските спортисти не обръщаха внимание на тези сериозни аргументи. За тях бе важно само едно: тимът на "Ботев" да не бъде оставен да си замине като победител и затова "Ботев" не получиха уговорената сума за обратното пътуване. Останали без средства, ботевци се лутаха из улиците на Цариград и не знаеха как да излязат от това тежко положение. В най-критичния момент те получиха помощ от един живеещ в Цариград, добър и с благородно сърце, българин - Лука Радомиров. Научавайки за затруднението на младите си сънародници, той със сълзи на очи им зае значителната сума, необходима за посрещането на всички разноски до Пловдив. Ботевистите ще си спомнят винаги с признателност неговото благородно дело.

На гара Пловдив тимът на "Ботев" бе посрещнат най-радушно не само от клубните си другари, но и от всички спортисти на другите пловдивски клубове. Защото те, със своите подвизи далеч от родината, в Мала Азия, бяха прославили не само името на "Ботев", но и това на целия български спорт."