Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа,
и певци песни за него пеят...

Патронът на нашия клуб, безсмъртният Христо Ботйов Петков, се ражда на 25 декември 1847 година (6 януари 1848 година по нов стил) в град Калофер, в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
През 1854 година Ботьо Петков отива учител в Карлово, където остава четири години. Христо започва да учи в карловското основно училище. През 1858 година семейството на даскал Ботьо се установява отново в Калофер. Христо продължава ученето си под ръководството на своя баща.
През месец юни 1863 година Христо Ботев завършва калоферското трикласно училище, а през октомври същата година заминава да продължи образованието си в Русия. На 14 ноември пристига в град Одеса и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия.
Там се запознава отблизо с постиженията на руската културна мисъл - Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Шевченко. Същевременно се увлича по революционните трактати на Чернишевски, Добролюбов, Писарев.
През месец септември на 1865 година Ботйов е изключен от гимназията, след като е престанал да посещава учебните занятия.
На следващата година обаче се записва студент в Одеския университет, като в периода октомври-декември`1866 учителства в бесарабското село Задунаевка.
През януари 1867 година е отново в Калофер, замества болния си баща в училището. Проповядва бунтовнически идеи за съпротива срещу чорбаджите и османската власт. На 15 април с.г. във вестник "Гайда" (издаван в Цариград под редакцията на Петко Рачев Славейков) е обнародвано първото Ботйово стихотворение "Майце си".
По случай празника на светите братя Кирил и Методий (11 май) произнася пламенно слово на градския площад, в което открито призовава за борба срещу властта. Притеснен от волните словоизлияния и бунтовния характер на сина си, Даскал Ботьо подтиква Христо да напуне градчето. Ботев си тръгва от Калофер завинаги. През октомври пристига в Румъния и се установява в Букурещ, откъдето през ноември изпраща писмо до "Добродетелната дружина" с молба за материална подкрепа - иска да продължи образованието си в Русия. През декември се мести в Браила, където работи като словослагател при печатаря Димитър Паничков. Издават вестник "Дунавска зора".
През февруари 1868 г. Ботев публикува в същия вестник стихотворението "Към брата си". Подготвя за печат малка книжка "Първи поетически опити - проза и стихотворения", но тя така и не излиза поради липса на средства. Сприятелява се с Хаджи Димитър и Стефан Караджа и се записва четник при Желю войвода, но прехвърлянето на юг от Дунава се осуетява, отново поради липса на финанси. През август 1868 г., Ботев участва в актьорската трупа на Добри Войников в Букурещ.
През октомври с.г., Ботев пише писмо до Найден Геров Хаджиберович, в което с болка споделя "...Надеждата, която имах за да свърша образованието си в някой университет се разби като в камък подводен. Паднал съм в такава бедност, щото освен, че съм останал гол и бос, но се нуждая даже и за насъщния".
От декември 1868 до януари 1869 година, Христо Ботев живее с Васил Левски в една запустяла воденица край Букурещ. През март 1869 г. постъпва учител в Александрия, а през август 1869 година заминава учител в Измаил. Сътрудничи на революционния сатиричен вестник "Тъпан".
От 1870 година Ботев започва активна революционна дейност, подпомага пренасянето на революционна литература от Русия. На 8 август публикува във вестник "Свобода" стихотворението "Елегия". На 23 август, пак в същия вестник, се появява стихотворението "Дялба", посветено на Любен Каравелов.
През март 1871 година пристига в Галац, откъдето изпраща поздравителна телеграма до бунтовниците от Парижката комуна. Запленен от дързостта на хората от парижките улици, Ботев пише вдъхновено "Символ-верую на българската комуна" (22 април).
На 10 юни излиза "Дума на българските емигранти", но след петия брой вестника спира. Ботев се разболява тежко. На 29 септември публикува статията "Причините за неуспеха на Българското книжовно дружество", а през октомври участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество, бъдещата Българска академия на науките.