Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека.
- Така започва одата на Иван Вазов
„Опълченците на Шипка“ (известно и като „О, Шипка!“) е ода на българския писател класик Иван Вазов.
Произведението е част от стихосбирката „Епопея на забравените“, посветена на героите от национално-освободителните борби и Възраждането на България през XВИИИ и XИX век.
Самото стихотворение „Опълченците на Шипка“ е посветено на участието на българското опълчение в Руско-турската война (1877–1878). То описва боевете при Шипка през август 1877. Подзаглавието на творбата е "11 август 1877г."