Trustful

Та, това е едно филмче, което снимах за един от модулите си в университета някъде през февруари?. Дадоха ни рандъм дума, върху която трябваше да направим филм. На мен ми се падна trustful. Интересна ирония от вселената, понеже trust issues са едно от нещата, с които се запознах преди известно време.
След месеци отлагане, дойде седмицата на крайния срок. В последните 24 часа преди него, събрах няколко верни приятеля, снимахме (преди да заспят и да остана насаме с камерата и света) и някакси скалъпих ей това ^ .
Известен брой седмици по-късно спечелих малка награда от любимия си лектор за този филм. "За мотивация да ти е", каза.
Днес го споделям с вас! Нямам претенции да е нещо гениално. Кот такоа.


(също така вярвам, че всички говорим английски и че не е твърде трудно да се разбира говора - ако не, долу текста го има и на български. това е главно за лелите ми, които има шанс да гледат и да четат. здрасти!)

ENG:
Another day has almost passed.
You go to your home, your safe haven. Your shell, where everything reminds you of who you are, of the work you put in and of the past.
False fires ignite as the day dies and it smudges your thoughts.
You write the letters, but they turn out to be beasts every time.
And they bite into your skin. They steal your heart. They empty your soul.
The night is beautiful. It's quiet. Peaceful. Fresh.
Your breath starts getting easier as love flows back to your system. You're here. And you're breathing. You're alive.
Your skin is bathing in the universe and becomes clean. So clean it's almost transparent.
And you? You're floating. Floating through the atoms of life and the brinks of reality.
And, trust me, you're here.

BG:
Поредния ден е към края си.
Отиваш у дома си, в убежището си. В черупката, където всичко ти напомня кой си, за работата, която вършиш и за миналото.
Фалшиви огньове се разпалват, докато денят умира и замазва мислите ти.
Пишеш буквите, но се превръщат във зверове всеки път.
И забиват зъби в кожата ти. Открадват сърцето ти. Изпразват душата ти.
Нощта е красива. Тихо е. Спокойно. Свежо.
Дишането ти се улеснява, докато любовта се лее обратно в системата ти. Ти си тук. И дишаш. Жив си.
Кожата ти се къпе във вселената и става чиста. Толкова чиста, че е почти прозрачна.
А ти? Ти се рееш. Рееш се сред атомите на живота и ръбовете на реалността.
И, повярвай ми, тук си.

Дата на публикация: 9 юли, 2018
Категория: Друго